Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (48)

Четиридесет и седма глава

Ломас Санта Фе

Неделя, 00:25 ч.

— Бих предпочел да ме наричат най-добрия криминален адвокат, Ваша Чест — каза Стърджис с усмивка, практикувана многократно в съдебната зала.

— Възражението Ви е отбелязано, господин адвокат, но няма да оттегля определението си — каза Грейс, без да отмества поглед от бившия си съпруг. — В какво си обвинен?

Фароу я гледаше очарован. Тази Грейс беше много далече от целеустремената адвокатка, която познаваше преди шестнайсет години.

Франклин отвори уста да каже нещо.

Стърджис не му позволи:

— Уговорихме се аз да се оправям с това, забрави ли?

Тед допи последните няколко капки скоч. Без да обръща внимание на презрителния поглед на Грейс, отиде малко вдървено до бюфета и си наля отново двойна доза.

— Технически погледнато, Ваша Чест, още не са предявени обвинения — обясни Стърджис. — Нашата позиция е, че няма и да бъдат предявени. Това е част от договореностите, върху които работим с властите. Тед е истински гений. Той има възможност да предложи на определени неназовани федерални служби изключителна помощ за разбирането на някои от… хм… по-сложните аспекти на международните финанси.

— Значи се опитваш да договориш оправдаване — каза Грейс. — Интересно. Мислех, че винаги се бориш до последно. Всичко или нищо, не беше ли такова мотото ти?

— Понякога „всичко“ е доста ангажиращо. — Стърджис пак залепи на лицето си отработената усмивка. — Точно това обсъждаме в момента, нали, шериф Харкин?

Харкин направи жест, който можеше да означава всичко.

— Говорете със специалния отряд. Говорете с прокуратурата. Аз съм просто бавачка.

Облечена в черно, Грейс прекоси скъпия килим като пантера в клетка и спря до бюфета. Близо до Тед.

Ако Тед беше в по-добра форма, Фароу щеше да се премести по-близо. При сегашното положение той просто се наслаждаваше на шоуто. Когато Грейс поискаше той да се намеси, щеше да му каже сама.

— Специалният отряд — каза тя. — Прокуратурата. Това звучи доста зле. Как такъв финансов гений като теб се е забъркал в нещо толкова сериозно? Чакай, ще отгатна. Да няма нещо общо с мексиканските ти сделки?

Франклин й обърна гръб.

— Тц, тц — продължи тя. — Казах ти да внимаваш. Там системата е съвсем различна.

„Сребро или олово.“

— Това ли е станало? — обърна се тя към Стърджис. — Да не би Тед най-после да е нагазил в зоната на мръсните пари? Толкова много са и всичките чакат изпиране. Толкова е печелившо.

Франклин се обърна.

— Слушай, ти…

— Тед — прекъсна го Стърджис, — всичко, което кажеш, може да застраши преговорите ти с правосъдието. Тези шерифи не са ти адвокати. Те могат лесно да се превърнат в свидетели на обвинението. Млъкни!

Франклин премести поглед от адвоката си към бившата си съпруга и после обратно.

— Разкарай ги — каза той и посочи шерифите. — Трябва да говоря с нея.

Талман слезе по стълбите с празни ръце.

— Горе никъде няма компютър, доколкото можах да видя, без да нарушавам настоящата заповед за изземване. Може да уредим заповед за обиск и да претърсим по-щателно.

— Този фарс продължи прекалено дълго — каза Грейс на Харкин. — Бих оспорила евентуално разпореждане за обиск.

— Да, госпожо, така и предположих.

Франклин затръшна чашата си върху бюфета. Разлетяха се парчета стъкло.

— Къде е? — попита той с писклив глас и се приближи до Грейс. — Къде е проклетият компютър?

— Откъде да знам? Ти си този, който си го загубил, не аз.

Фароу застана между Франклин и красивите остри парчета кристал.

Франклин рязко махна с ръка към шерифите.

— Разкарай ги, Стю. Веднага!

Стърджис дръпна Харкин в един ъгъл и поговори тихо с него. Шерифът няколко пъти поклати глава. Стърджис додаде още някакви аргументи. Накрая шерифът се съгласи.

— Дайте им малко пространство — каза той на хората си. — Но всички да стоят в средата на стаята, където можем да ги виждаме. Съгласни ли сте?

Стърджис кимна.

Веднага щом шерифите се дръпнаха, така че да не ги чуват, адвокатът зае позиция на килима като съдия в боксов мач.

— Ваша чест — кимна той. — Тед.

Фароу застана до Грейс.

Стърджис се намръщи, после сви рамене.

— Къде е проклетият компютър? — настоя Франклин.

— Ако искаш да ти помогна — отвърна тя, — ми кажи какво става.

Стърджис се държеше все едно са в съдебна зала.

— Съдия Силва, в този компютър се съдържа информация, която има огромна доказателствена стойност. Вие без съмнение не бихте възпрепятствали важно разследване, нали?

— Спрете, господин адвокат — каза Грейс, без да отмества поглед от бившия си съпруг. — Не ми трябват лекции как се манипулира законовият процес. Говори с мен, Тед. Това има ли нещо общо с Карлос Калдерон и колегите му в Тихуана?

Франклин гледаше някъде зад нея и не отговори.

— Всъщност — обади се пак Стърджис — нашата позиция е, че когато Калдерон и приятелите му са потърсили контакт с Тед, той веднага е усетил незаконността на техните намерения и е започнал да събира доказателства, които да могат да се използват срещу тях.

Фароу изсумтя подигравателно.

Грейс му хвърли бърз поглед.

Той отново придоби непроницаемо изражение.

— Значи ти си бил нещо като добър гражданин под прикритие, така ли? — попита тя бившия си съпруг. — Това кога стана, преди или след като специалните служби започнаха да душат около „Едж Сити Инвестмънтс“?

— Моят клиент още не е обвинен в никакво престъпление, така че сътрудничеството му все още се квалифицира като доброволно, Ваша Чест. Имаме значителни основания да разчитаме, че тази интерпретация няма да бъде оспорена.

— Точно така — сопна се Франклин на Грейс. — Цялата работа ще гръмне като балон, повярвай ми. В момента водя разговори с разни хора. Важни хора. Ще се случи едно от следните две неща — или разследването ще бъде прекратено напълно, или аз ще стана герой. Ако ми помогнеш, дори мога да ти гарантирам, че това ще се отрази добре на кариерата ти.

Грейс изгледа бившия си съпруг с поглед, от който доста адвокати започваха да се гърчат смутено.

— Не знам дали те презирам повече като политик или като престъпник. За твое сведение изобщо не се интересувам от постове или кой кой е в списъка на най-богатите хора в страната. Интересувам се единствено от Лейн. Какво ще кажеш за него?

— Какво да кажа?

Фароу внимателно хвана юмрука на Грейс, този, който тя се канеше да забие в лицето на Франклин.

— Нашата позиция е — намеси се Стърджис, — че положението на сина Ви няма нищо общо с преговорите, които текат между клиента ми и правителството. Лейн е просто един доста непокорен младеж, който учи извън страната в католическо училище с пансион, където са много строги по отношение на морала.

Грейс изгледа адвоката така, сякаш е кучешко лайно, залепнало за обувката й.

— Тед не ти ли е казал за малкото си споразумение с Карлос Калдерон и Ектор Ривас? Не ти ли е казал…

Фароу стисна ръката й и я прекъсна:

— Искам да чуя това, господин адвокат. Къде е мястото на Лейн в цялата тази схема?

Стърджис поклати глава.

— Не сме споменавали Лейн при преговорите си с прокуратурата. Мислим, че ще е най-разумно Вие също да се въздържате да го обсъждате.

— Мислиш, че американските власти няма да искат да научат, че едно невинно момче е държано като заложник в чужда страна, за да може да се контролират действията на баща му? — попита Грейс невярващо.

Франклин и Стърджис си размениха погледи.

Адвокатът обърна гръб, показвайки ясно, че няма да е част от това, което ще последва.

Франклин погледна жадно чашата, която беше счупил на бюфета. После въздъхна и се обърна безчувствено към жена си:

— Защо да е намесен и Лейн? И двамата знаем, че той не е мой син.

Грейс го погледна прекалено ядосана, за да му отговори.

— Чудесен ход, задник такъв — каза Фароу със също толкова безчувствен тон. — Няма твоята ДНК, значи няма как да бъде част от това?

— Кой, по дяволите, си ти? — попита Франклин.

— Човекът, който се опитва да спаси живота на сина ти. Трябва да си протъркаш коленете от молитви да успея.

„Защото, ако Лейн умре, ти също ще си мъртъв.“

Но Фароу нямаше да изрече това пред свидетели.

— Аз нямам син — настоя Франклин.

— Кажи го на данъчната служба — каза Фароу. — Да не си получавал всички онези данъчни облекчения заради куче, което се казва Лейн?

Грейс рязко си пое дъх. Тя познаваше Фароу по-добре от всички останали в стаята. И се страхуваше.

— Въпросът е — каза Стърджис, без да се обръща, — че ДНК-то на Лейн отваря голяма дупка в теорията на Грейс, че някой държи момчето за заложник.

— Точно така — заговори бързо Франклин. — Ако Карлос и Ектор Ривас мислят, че могат да ме контролират, като държат Лейн, те са взели погрешен заложник. А щом осъзнаят това, ще го освободят. Нямат причина да го нараняват, нали?

Франклин опита да срещне погледа на Фароу, но после явно реши, че с Грейс ще му бъде по-лесно.

Нова грешка.

— Предполагам, че майката природа е знаела какво прави, когато е решила да не можеш да оставиш потомство — каза Грейс.

— Не ми започвай с проповедите — прекъсна я Франклин. — Твоят живот е една голяма лъжа.

Фароу продължаваше да стиска юмрука на Грейс, но ужасно искаше да я остави да излее гнева си върху Франклин.

И той да й помогне.

„По-късно. Когато Лейн е в безопасност.“

— Стърджис — произнесена от Фароу, думата прозвуча като камшик, — обърни се и сложи намордник на това псе или разкарай лъжливия му задник оттук, за да можем ние с теб да свършим малко работа.

— Слушай ти, кучи с… — започна Франклин.

— Млъкни, Тед — каза Стърджис и се обърна. — Така няма да стигнем доникъде.

— Това си е ваш проблем, не мой — каза Фароу. — Доколкото разбирам, онзи компютър наистина ви трябва, нали?

— Знаех си, че тази кучка го е скрила! — изръмжа Франклин.

Погледът на Фароу го прониза чак до четирите чаши уиски, които Франклин беше изгълтал.

— Адвокатът ти даде добър съвет — каза Грейс. — Послушай го или отиди при бавачките си.

Франклин отново погледна Фароу, после се дръпна назад и се отправи към бара с напитките.

— Целият компютър ли ви трябва или само някакви данни от него? — обърна се Фароу към Стърджис.

— Най-добре ще бъде да получим целия компютър, но има едни списъци…

— Какви? — попита Грейс.

— Списъци на депозити, показващи движението на фондове от една група офшорни сметки към друга — каза Стърджис.

— Как ще ги различим от другите файлове с цифри, които може да са в компютъра? — попита Фароу.

— Целият файл се нарича „Плаза“. В него има банкови преводи от банки в Аруба и Панама до Интерконтинентал Банк ъв Науру.

— Къде е това? — попита Грейс.

— В чужбина — отвърна Стърджис.

— В южната част на Тихия океан — обясни Фароу. — Цялата им икономика се основавала на лайната от прилепи, така нареченото гуано. Докато някакъв умник не открил бизнеса с чартирането на международни банкови институции. Сега в Науру има повече банки, отколкото население.

Франклин го изгледа с подновен интерес.

— Говориш, сякаш си доста наясно с тези неща.

— Така е, повярвай ми — увери го Фароу, но продължи да гледа Стърджис. — Затова не ме баламосвайте и може да успеем всички да се измъкнем от това живи.

Питието спря на половината път до устата на Франклин. Той погледна Стърджис.

Стърджис гледаше Фароу като човек, който току-що е открил, че оръжията не са най-опасното нещо в стаята.

Фароу се усмихна.

От това Стърджис не се почувства по-добре.

— Ако намерим този файл — каза Фароу, — вие ще ни съдействате за освобождаването на Лейн.

— О, ще направим, каквото можем, да — кимна Стърджис. — Без, разбира се, да ангажираме Тед да…

— Грешен отговор — прекъсна го Фароу. И изчака.

— Ако ни дадете този файл, ние ще направим всичко по силите си да помогнем Лейн да се върне невредим в Щатите — каза Стърджис нещастно.

Фароу погледна Грейс.

— Бих поискал това в писмен вид, но нямаме време да си играем юридически игрички.

На Лейн му оставаха дванайсет часа живот.