Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (70)

Шестдесет и девета глава

Сан Исидоро

Понеделник, 9:40 ч.

— Много мило, че ще ни закарате до автобуса — усмихна се Фароу, когато двамата агенти дотърчаха до него.

Агент Гонзалес и агент Дейли не се усмихнаха.

— Документите ви — каза Дейли строго.

— Последния път, когато проверих, това се водеше територия на САЩ — отвърна му Фароу. — Така че защо първо не ми покажете някакви служебни карти?

— Прочети ми надписа на жилетката — сопна му се Дейли.

— Аз да ти покажа ли какво пише на моето яке? Имам цяла колекция. Поръчвам си ги по интернет.

Магон скри усмивката си.

Гонзалес размаха служебната си значка.

— Кои сте вие и откъде пристигате?

— Може да не ви е известно, но ни притискат много кратки срокове — каза Фароу и посочи колите, паркирани край изхода. — Кой ръководи всичко това?

— Агент Талън Кук.

— А, добрият стар Кук Късия. Заведете ни при него.

Агент Дейли се закашля.

— Вие случайно да сте Джо Фароу?

— Има ли значение? — попита Фароу.

Гонзалес извади радиостанцията си. Когато Кук й отговори, тя каза:

— При нас са трима неидентифицирани мъже, двама от тях вероятно мексиканци…

— Не се обзалагайте за това — каза Магон усмихнат.

— … и един американец, висок над метър и осемдесет, тъмна коса, зелени очи, наперен и с голяма уста, сякаш никой не може да му каже нищо.

— Фароу — потвърди Кук, отвратен.

— Здрасти, Късия — извика Фароу достатъчно високо, за да го чуе агентът на другия край на линията. — Още ли си такъв дребосък?

Дейли пак се закашля.

— Доведете кучия син в автобуса на Стийл — нареди Кук.

— Ами другите двама мъже?

— Претърсете ги за оръжие и ги задръжте при вас. Ако намерите оръжие, им сложете белезници.

— Ами хеликоптера? — попита Гонзалес.

— Видяхте ли някакви номера по него?

— Не.

— Тогава за какъв хеликоптер говорим? — попита Кук язвително. — Домъкнете Фароу тук.

— Да го претърсим ли и него?

— Непременно. Много се надявам да носи нещо. Тогава ще го тикна в затвора.

— Не се надявай, скъпи — извика Фароу.

Това, което Кук каза в отговор, беше забранено за изричане на въздушните честоти в Щатите.

Дейли пак се закашля.

— Най-добре пийте сироп за кашлица — препоръча Фароу, разпери ръце и застана разкрачен. — Може да е заразно.

— Отворко — измърмори Дейли.

Фароу й намигна.

Докато Дейли го претърсваше за оръжие, Фароу се похвали наум, че е оставил браунинга на Грейс в автобуса при Хейли. В много случаи оръжието създаваше повече неприятности, отколкото си заслужава.

Това би бил типичен пример.

Дейли претърси за оръжие и другите двама мъже, откри единствено старинния златен кръст и погледна Магон с любопитство.

— Чисти са — съобщи тя по радиостанцията.

— Доведете Фароу — каза само Кук.