Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (38)

Тридесет и седма глава

Тихуана

Неделя, 22:42 ч.

Ектор се разсмя гръмогласно.

— Браво, ти стиска здраво, а?

— Ти никога няма да го усетиш на свой гръб — изстреля Грейс. Лицето й бе студено като маска.

— Не, не, Ваша Чест, казвам с уважение — увери я Ектор.

— Добре, шефе — каза Фароу спокойно. — Сега говори с мен, защото аз съм този, който ще отреже главата на Тед Франклин и ще я пренесе на юг в кутия. Ясно?

Няколко секунди Ектор изучаваше лицето на Фароу. После кимна.

— Ти сериозен и стабилен човек. Правим сделка.

— Добре. Защо ти трябва Франклин? — попита Фароу.

Ектор не си направи труда да скрие изненадата си.

— Съдийката, тя не знае?

— Тя никога не се е месила в бизнеса на Тед, нито той в нейния.

Ектор дълго ги гледа с присвити очи. Извади табакерата от джоба си и тикна нова цигара в устата си. Поигра си да щрака със запалката, докато мислеше.

— Това вярно? — попита той Грейс.

— Опитах се да ти го кажа предния път — каза тя. — Бизнесът на Тед с теб и Карлос си е негов собствен.

Ектор направи физиономия, сякаш споменаването на Карлос остави лош вкус в устата му.

— Той кучи син — каза Ектор ядосано. — Карлос причинил това, той и негови шефове, политиците. Силни мъже като мен получава куршумите, а политици седят спокойно и събират едър пай за ивица.

— Разбирам — каза Фароу.

Ектор изсъска през зъби и се загледа към коридора и стаята с парите.

Фароу се запита дали възпламенителят не е стигнал до бомбата.

— Ти политик — каза Ектор на Грейс. — Колко взема от ивица?

— Подкупи ли?

— Да, да — каза той нетърпеливо.

— Ние не правим бизнес по този начин в Америка.

— Глупости! Цяло правителство взема. Ти колко взема от такива като мен?

Грейс погледна Фароу. А сега какво? За щастие Ектор продължи:

— Политици в Тихуана и Мексико Сити ядат доста от мен. В онази стая има повече от дванайсет милиона американски долара, ако трафиканти и посредници не лъжат мен много. Чува това, съдийке?

— Да.

— Това е… как казваше на английски? Заем?

— Наем — обади се Фароу, като се надяваше да разсее гнева на Ектор.

— Наем. За две седмици — Ектор повиши глас. — Толкова струва мен ивица на Тихуана. Две шибани седмици.

Грейс разтвори невярващо очи и погледна Фароу.

— Звучи точно — каза Фароу спокойно. — Политиците вземат на Ектор шест милиона на седмица, за да рискува той своя живот и живота на семейството си, като ръководи опасен и кървав бизнес.

— Да, да! Точно. Плащам на целия свят. Оръжия, хора, храна, жени — да не са без пари. Аз като огромна дойна крава — извика Ектор, — а те слагат ми рога на главата и ми го начукват! Нали?

Грейс се опита да прояви съчувствие, но се съмняваше дали актьорските й умения са на нужната висота. Ектор прецакваше мъжете, които стояха по-ниско от него, а политиците прецакваха Ектор.

Тя не би дала и пукната пара за някой от тях.

— Къде е мястото на Тед Франклин във всичко това? — попита Фароу.

— Той открадна от мен, от спестени пари, които политиците не взели!

Ектор избухна в тирада на испански, която Фароу не преведе на Грейс. Вместо това правеше коментари за историята по същество.

— Карлос и Хайме убедили Ектор да купи банка от Тед — каза Фароу тихо. — Ектор не искал. Той е свикнал с пари в кеш и не му трябва никаква банка.

Ектор си пое дъх, забеляза Хайме и закрещя:

— Хайме, Хайме! Ела тук!

Хайме се завъртя на скъпия си стол с висока облегалка. Изглеждаше сърдит, но не каза нищо. Очевидно беше свикнал с подхранваните от кокаина изблици гняв на чичо си. Ектор изгледа навъсено племенника си.

— Хайме, разкажи великия твой план, план, който направи с онзи шибаняк Карлос и неговия шибан приятел Франклин. Кажи за банка „Сан Марко“.

Говорейки, Ектор издаваше мокри, презрителни звуци и цупеше устни, за да демонстрира презрението към племенника си и великите му идеи.

Фароу наблюдаваше Грейс. Тя не обръщаше внимание на грубия език на Ектор, но клепачите й потрепнаха при споменаването на банка „Сан Марко“.

Хайме скочи на крака като дива котка. Той изгледа навъсено Фароу, после и Грейс, но когато се обърна към чичо си, лицето му бе спокойно и безизразно.

— Това е Хайме, геният — продължи Ектор саркастично. Акцентът му ставаше все по-силен, колкото повече се разгаряше гневът му. — С диплома по бизнес. Тъпак. Трябват му машини да прави бизнес, който аз прави само с главата си.

— Времената се променят, шефе — напомни му Хайме спокойно. — Не можем да се състезаваме с другите организации, ако…

— Не — прекъсна го Ектор и размаха ядосано цигарата си. — Ти иска станеш собственик на този бизнес, за който аз съдирам задника си.

— Просто искам да го рационализирам — не отстъпи Хайме. Очите му показваха, че този разговор беше воден много пъти.

— Глупости! Бизнесът е кръв, страх и власт!

— Не мисля, че трябва да обсъждаме бизнеса си пред непознати хора, които не ни желаят доброто — напомни му Хайме.

Ектор изля поредица от ругатни на испански върху племенника си.

Фароу преведе най-същественото на Грейс.

— Слушай, глупако, нямаше никакъв проблем да говориш за бизнеса ни с Карлос Калдерон. Кой си ти да казваш пред кого да говоря?

Един мъж влезе забързано в стаята. В едната си ръка държеше сандвич, а в другата — лист хартия. Той заобиколи крещящия Ектор, за да остави листа на бюрото на Хайме.

— Ти говори с онзи шибаняк Тед Франклин — продължи да превежда Фароу. — Тези хора — това сме ние с теб, Грейс — не са опасни за нашия бизнес. Ние имаме нещо, което те искат. Те имат нещо, което ние искаме. Кажи им нашите тайни, както ги каза на враговете ни.

Хайме изглеждаше обезпокоен.

— Чичо, изморен си. Преценката ти е…

Ектор извади пистолета си и стреля четири пъти в мъжа, който беше въоръжен единствено със сандвич. Онзи беше мъртъв още преди да падне на пода.

Грейс издаде звук, сякаш се дави.

Фароу я дръпна настрани от Хайме, който гледаше като човек, обречен на незабавна смърт. В стаята нахлуха въоръжени мъже.

— Чичо, кълна се, че…

Ектор удари Хайме през устата с опакото на ръката си, от което младият мъж залитна настрани.

Фароу се зае да превежда на Грейс, но толкова тихо, че да го чува единствено тя:

— Стига, магаре такова! Не смей да ми говориш. Ти си много умен. Получи добро образование, за което платих аз. Някой ден може и да станеш добър в бизнеса, но още не си готов да го поемеш от ръцете ми. Докато не реша, че си готов, никога, никога не оспорвай преценката ми. Никога.

Фароу чакаше.

Също и всички останали в стаята.

Ектор затъкна пистолета обратно на кръста си и посочи трупа на пода.

Фароу преведе шепнешком думите на Ектор:

— Изнесете този тъпак и го хвърлете на боклука. Малко предупреждение за другите предатели, които ме подминават, за да служат на Хайме.

Зачервен и почти задавен от гняв, Хайме чакаше да види какво ще последва. Гледаше Ектор с поглед на човек, който търси най-болезненото място, където да го прободе.

Докато изнасяха трупа, Ектор бръкна в табакерата и пъхна нова цигара с кокаин в устата си.

— Добре ли си? — попита Фароу Грейс.

— Не.

— Можеш ли да издържиш още малко?

— Да.

Той стисна ръката й и се запита дали тя е наясно с динамиката на кокаиновата интоксикация. Раздразнителността и ирационалността бяха само началото. Следваха параноята и самозаблудата.

После нещата щяха да загрубеят още повече.

Ектор се обърна към Грейс и Фароу и каза на английски:

— Е, какво мислите?

— Действаш много ефективно — похвали го Фароу, като не обръщаше внимание на кървавите следи по мрамора и мрачните изражения на мъжете, които влачеха трупа. — Ще уточним ли подробностите по сделката ни?

— Да. Но първо ти ела с мен. Ще ти покажа колко съм ефективен. Така ще знаеш да не се ебава с Ектор Ривас Осуна.

Фароу нямаше избор, затова тръгна след Ектор. Грейс ги последва.

— Не — махна й да остане на мястото си Ектор. — Ще повърнеш, ако дойдеш.

Грейс погледна Фароу.

— Остани тук — кимна той.

— Защо? Какво може да е по-лошо от това да видя убийство? — Макар гласът й да бе достатъчно овладян, кожата й под грима изглеждаше смъртнобледа.

— Има доста по-лоши неща. Стой тук, amada. Иначе ще сънуваш кошмари.

— Ами ти?

— Аз ще жумя. — После Фароу добави тихо: — Заеми се с Хайме. Открий какво му действа на него.