Метаданни
Данни
- Серия
- Сейнт Килда (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wrong Hostage, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дори Габровска, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- ganinka (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Лоуел. Неподходящ заложник
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2007
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-0586-7
История
- — Добавяне
Шестнадесета глава
Манхатън
Неделя, 14:10 ч.
Дуейн отговори на личния телефон на Стийл.
— Дуейн на телефона.
— Фароу е.
— Шефът говори с един президент на компания, чиито активи надхвърлят бюджетите на повечето страни по света с няколко изключения. Да го прекъсна ли?
— Не. Пусни кучетата по следите на Тиодор Франклин.
— Вече сме ги пуснали. Стийл беше сигурен, че ще поемеш задачата.
— По дяволите, мразя да бъда предсказуем. С какво разполагаме досега?
Дуейн се премести на компютъра и прегледа различните сводки.
— Дългият вариант ли искаш, или само последното изречение?
— Което и да е, стига да ме доближи до момчето Теди.
— Неговият хедж фонд[1] е в доста затруднено положение. Изключително затруднено.
— Защо? — попита Фароу.
— Лоши инвестиции.
— Ако това беше противозаконно, половината финансови експерти вече щяха да са в затвора.
— Това е само част от проблема — обясни Дуейн. — Представи си схема на Понци[2], кръстосана с класически модел на пране на пари.
— Причиняваш ми главоболие.
— Изпий два аспирина и ми се обади, като се почувстваш по-добре. Тед се е отправил към дъното. Стийл вече премлясква доволно.
— Опитвам се да си го представя — каза Фароу. — От това получавам още по-силно главоболие.
Дуейн се засмя.
— Никой не се възбужда от скрити безименни банкови сметки повече от него.
— Не е единствения. Някакво подобие на ченге дебне край офиса на Тед в Ла Джоя.
— На Стийл няма да му хареса това — отбеляза Дуейн.
— И аз не се премятам от радост. Колко време ще ви трябва да откриете Тед?
— Досега не е използвал нито една от сметките си или кредитните си карти. Когато го направи, ще го пипнем.
— Размърдайте се — каза Фароу нетърпеливо. — Имаме един ден да измъкнем Лейн Франклин.
— Размърдали сме се и още как. Но няма гаранции колко време ще ни трябва.
— Два дни, три дни, две години — отвърна Фароу студено, — намерете кучия син, който е оставил детето си готово за колумбийска вратовръзка. На такива мъже трябва да се забрани да оставят потомство.
Дуейн отвори уста да каже нещо, но връзката беше прекъснала.