Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (15)

Четиринадесета глава

Оушънсайд

Неделя, 10:29 ч.

Фароу набра три цифри и натисна бутона за свързване. После върна телефона на Грейс. Тя се заслуша в звъненето.

— На кого се обаждам?

— Има само два трицифрени номера в телефонната система. Не съм се обадил за информация.

— Набрал си 911? Какво да им кажа? Телефонът звънна втори път.

— Кажи, че се обаждаш, защото някой те следи. Опитал е да влезе с взлом в яхтата ти на кей Е-39. В момента се намира до яхтклуба.

Трето иззвъняване.

— И трябва да звучиш изплашено — добави Фароу.

— 911, какъв е проблемът?

— Намирам се в яхтклуб „Оушънсайд“ — каза Грейс бързо. — Един мъж току-що се опита да се качи на яхтата ми, а аз съм сама. Моля ви, помогнете ми!

— Нападател? Какъв е точният адрес?

— Кей Е-39 на яхтклуба. Той се върна назад по пътеката. В момента е на паркинга, в една телефонна кабина и… той ме наблюдава!

— Опишете го, моля.

— Тъмна коса, синя риза, може би яке. Има бинокъл. Мисля, че оглежда яхтите, за да види има ли някой друг наоколо.

— Добре, госпожо, веднага изпращаме кола.

Грейс прикри слушалката и каза на Фароу:

— Изпращат кола.

— Кога ще пристигне?

Грейс вдигна ръка и заговори в слушалката:

— За колко време ще стигне дотук? Сама съм… и ме е страх.

Диспечерът се поколеба, проверявайки на екрана пред себе си.

— Три минути. Можете да останете на линия, ако искате.

Грейс изрече беззвучно: Три минути.

Фароу кимна, взе телефона и прекъсна връзката.

— Направо започва да им пари под краката, когато връзката прекъсне внезапно, по средата на разговора — обясни той.

— Хитро, но какво ще правя сега? Диспечерът няма ли номера на телефона ми?

— Не — каза Фароу. — Номерата на мобилните телефони не се изписват. Обикновено. Освен това не си направила нищо нередно. На паркинга има мъж, който не би трябвало да бъде там, и си се притеснила.

— Сигурен ли си, че не работиш като адвокат?

— Добър лъжец съм, това брои ли се?

Той грабна кожената си пътна чанта и я разтвори. Единственото, което Грейс видя, преди той да я затвори под носа й, беше един сателитен телефон като този, който стоеше на бюрото на Стийл.

— Там вътре има ли пистолет? — попита тя.

— Тревожиш се за пресичането на границата, когато отидем да проверим училището?

— Да, и за охранителните постове по пътя.

— Къде? — попита Фароу.

— Имаше един на магистралата за Енсенада и един на входа на училището.

— Нямай грижа — подсмихна се Фароу. — Аз съм осъждан престъпник. Ще бъде нарушение на закона да притежавам огнестрелно оръжие тук или в Мексико. Затова не нося пистолет.

— Граничен каубой без оръжие? Защо имам чувството, че законът е най-малкият ти проблем? — вметна тихо Грейс.

— Защото ме познаваш твърде добре.

Фароу я поведе към палубата. След като заключи каютата, освободи предпазното въже и слезе на кея, мятайки чантата си на рамо. Тя се забави и той се обърна и й подаде ръка, за да й помогне да запази равновесие.

Грейс пое ръката му и слезе бързо. Изненада се, когато той използва инерцията й и я дръпна в прегръдката си. Вгледа се в очите й усмихнат, без да обръща внимание на това колко шокирана и напрегната е тя.

„Каквото кажа, когато го кажа.“

— Има само две причини жена като теб да е с мъж като мен — прошепна Фароу, почти допрял устни до нейните. — Искаме онзи натрапник там да си помисли, че е втората причина. Че съм ти любовник, а не че си ме наела да ти помогна. Ясно?

— Джо…

— Да, знам — прекъсна я той, — не ме желаеш и не си свикнала да се преструваш. Учи се бързо, Ваша Чест. Следвай примера ми или ще се озовеш извън играта на секундата. Кое избираш?

Тонът му й подсказа, че говори съвсем сериозно. Тя устоя още секунда, после позволи на тялото си да се отпусне и да се притисне към неговото.

— Браво. Сега обвий ръце около врата ми и нека покажем на нашия приятел нещо, което да изглежда като страстна целувка.

— Какво?!

— Спокойно — прошепна той до устните й. — Не е нужно да бъде истинска, просто трябва да бъде достатъчно убедителна, за да издържи проверката през бинокъла.

— Сценична целувка, така ли? Представление?

Той се усмихна.

— Да, но да се вижда и от последните редове. За нас е важно онзи там да повярва, че аз съм новият петел в твоя двор.

После започна да я целува решително и съзнателно застана леко извърнат настрани.

Грейс мислено изчисли ъглите между тях и телефонната кабина и нежно се отпусна в прегръдката му.

Лошо.

Гърдите й се притиснаха към неговите. Останалите части на тялото й ги последваха, без да изчакат командата й. Целувката премина от неловка във взривоопасна. Грейс усети вкуса му и всичко се промени, минало и настояще се сляха като любовници, вкопчени във вечна прегръдка. Тя се притисна още по-силно към него и усети колко силна е възбудата му.

Фароу започна да диша бавно и дълбоко, за да се върне към реалността, където времето течеше само в една посока и където някой ги гледаше през бинокъла си.

— Ето защо не е най-добрата идея аз да поемам тази работа — каза той и я пусна с неохота.

— Съжалявам. Не знам какво стана.

Мъжът я погледна косо.

— Аз знам.

— Аз… това няма да се повтори.

— Не се обзалагай. — Той преметна небрежно ръка около раменете й и тръгна по кея. — С такава потребност човек се бори трудно.

Още вървяха по кея, когато пристигна първата патрулна кола и се плъзна на паркинга на яхтклуба като огромен кит с проблясващи червени очи. Латиноамериканецът с бинокъла явно се чувстваше гузен. Той излезе от прикритието си и закрачи бързо към един черен събърбън, паркиран наблизо.

Патрулната кола се приближи към събърбъна.

Когато Грейс и Джо стигнаха до края на пътеката, един униформен полицай беше накарал мъжа да застане с разперени ръце и крака, облегнат на капака на патрулната кола. Пристигна и втора полицейска кола.

— Помни, ние сме просто двама възрастни, които се връщат на паркинга, след като са ходили за едно бързо чукане на яхтата си — каза Фароу тихо и подръпна късата й коса. — Дръж се естествено. Погледни за кратко ченгетата и мъжа, когото проверяват и който се опитва да се обяснява с тях. Докато го правиш, запомни номера на събърбъна.

Грейс се обърна и огледа случващото се край патрулната кола. Номерът на събърбъна беше от граничната зона на Баха Калифорния, но беше с необичайни цветове.

Тя завъртя глава и каза тихо на Фароу:

— Видях същите цветове на номерата на колите при втората блокада в събота, тази пред училището.

— Това са номера на мексикански държавни автомобили — каза той, докато я целуваше леко по скулата. — Вероятно ще се окажат откраднати от съдебната полиция в Баха. Но с малко повече късмет тези ченгета ще проверят номера на шасито. Залагам пет за десет, че колата ще се окаже крадена.

— О, боже! — прошепна Грейс. — Полицаи, които карат крадени коли и провеждат наблюдение по поръчка на наркотрафиканти…

— Добре дошла в моя свят, декориран с вкус във всички прекрасни нюанси на сивото. Входът към този свят е надолу, в южния край на междущатската магистрала 5. Аз ще карам.

— Вече съм голямо момиче. Мога да карам сама.

— Ще можеш ли да се изплъзнеш на партньора на онзи досадник?

— Партньор? Къде? Стига си ме целувал. Разсейваш ме.

— Ще разбера за партньора веднага, щом потеглим от паркинга.

Грейс с неохота му подаде ключа за колата. Беше свикнала тя да държи нещата под контрол. Нуждаеше се от това. Тед бе приел това у нея и й беше дал независимостта, на която тя държеше. Отначало Грейс смяташе, че той го прави като признание за нейната компетентност. По-късно осъзна, че след като Тед си беше изяснил, че тя няма да изпълнява заповеди, беше престанал да се интересува от нея.

„От мъжкарството на Джо, който винаги държи «да се грижи за слабата жена» до безразличието на Тед, който предпочита «да остави кучката да прави каквото си иска». — Грейс издиша нещастно. — Няма ли средно положение при мъжете?“

Фароу я настани на пътническото място на мерцедеса и седна зад волана. Запали двигателя, вслуша се в тихото му бръмчене, което подсказваше добро състояние, и натисна газта, докато не вдигна до 5000 оборота. Имаше още много, докато стрелката стигне червената зона.

— Супер — усмихна се той. — Кога придоби вкус към мощни коли? Или Тед ти я избра?

— Тед? — Грейс се засмя. — Той е от хората, които ще изминат половината разстояние до Сан Франциско, преди да осъзнаят, че още карат на втора. Сама си избрах този красив звяр.

— Тед е пропуснал доста неща у теб.

Грейс сви рамене.

— Може би и аз съм пропуснала нещо у него.

Фароу се съмняваше, но каза само:

— Къде е офисът на Тед?

— Има два. Един в Ла Джоя, на Пасифик Коуст Хайуей, другият е в Малибу. Но точно сега не е в никой от тях и служителите му не знаят кога ще се появи.

Тонът й имитираше глас на секретарка.

— На път за границата ще се отбия до офиса в Ла Джоя — каза Фароу.

— Какво очакваш да откриеш там?

— Нищо специално. Надявам се. Как се стига дотам?

Грейс преглътна това, което искаше да каже, и започна да го упътва.