Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (86)

Осемдесет и пета глава

Отей Меса

Понеделник, 12:21 ч.

Грейс стоеше до вратата на тоалетната и се вслушваше в шумовете, които се засилваха. Всичко се чуваше ясно, отчетливо, силно. Чу приближаващи се стъпки, последвани от приглушен вик.

„Лейн!“

После чу гласа на Ектор, изненадващо близо и студен. Смразяващ.

— Спри тук — каза Ектор. — Мълчи. Ако ти добър, и аз добър. Ти лош, аз чукам майка ти, баща ти и теб. После убия целия свят. Разбра ли?

Лейн изръмжа от страх и ярост.

Грейс стисна зъби, за да спре писъка, който се надигаше в гърлото й.

„Побързай, Джо. Лейн се нуждае от теб.

Аз се нуждая от теб.

Аз съвсем не съм толкова добра в това като теб.“

Тя мълчаливо се дръпна от вратата на тоалетната, където лампата светеше ярко. Притиснала пистолета до бедрото си, бързо прекоси кръговете светлина и сенките. Спря близо до задната стена на хангара, където палетите хвърляха тъмни сенки. От вратата на тоалетната я деляха двайсет метра.

Тя се обърна настрани, така че пистолетът да не се вижда.

Вътре в тоалетната се чу глухият звук от катерене по метална стълба. Черното дуло на полуавтоматичен пистолет се показа от пода. Оръжието имаше някакво черно приспособление, което приличаше на оптически мерник, монтиран отгоре върху цевта. Тънък червен лъч се плъзна напред. Там, където свършваше лъчът, щеше да се забие куршумът.

Черната коса на Ектор се появи в отвора на тунела. Той бавно подаде глава с присвити очи, приличащ на плъх, изпълзяващ от мръсен канал.

Червената светлина прескочи празното пространство, прониза конусите от светлина като червен пръст, който докосна първо Грейс, а после сенките и пространството зад нея.

Грейс се зачуди дали да не застреля Ектор, но разстоянието беше прекалено голямо, пистолетът й беше непознат, а Ектор можеше да е оставил някой долу при Лейн с пистолет, опрян в главата му.

— Къде е синът ми? — попита тя веднага.

Гласът й се чу ясно в празния склад.

Ектор излезе от тунела и насочи тежкия си, черен пистолет към нея. Червената светлина танцуваше в очите й, после спря върху ключицата й.

— Къде е Фароу? — попита Ектор.

— Нямаше желание да седи и да чака ти да дойдеш да го убиеш.

— Оставил те е?

— Да.

Ектор поклати глава.

— Нямаш късмет с мъже.

— Забелязала съм.

— Къде е Франклин?

— Ще го получиш, когато аз получа сина си.

Ектор влезе в склада, леко провлачвайки крака. С лазерния лъч той провери купчините с кутии и кашони с чили. Доволен, че никой не се крие зад тях, тръгна към Грейс.

Червената точка попадна на гърдата й.

— Може теб убия сега — каза Ектор, — а после Франклин. И момчето.

„Да не би Хайме вече да е убил Джо?“ — помисли си Грейс. После прогони тази мисъл. Трябваше да остане спокойна.

Заради Лейн.

Ектор продължи да се приближава към нея, минавайки от сянка в сянка като дух.

Петнайсет метра. Дванайсет. Десет.

Осем.

Грейс се обърна към него и зае поза за стрелба. Отразената светлина се плъзна по тъмния пистолет като вода.

— Ти ще умреш пръв.

Ектор се ухили и продължи да върви.

— Точно ли стреляш?

— Да.

Тя се прицели точно под лъскавата тока на колана му. Той се засмя, спря и свали пистолета си.

— Стига. Достатъчно.

— Няма да е достатъчно, докато Лейн не се появи тук. Невредим.

— Къде онзи негодник Франклин? Видях го на монитори, а после изчезна.

— Тук е. Къде е Лейн?

Пистолетът на Грейс не потрепери.

Ектор поклати глава.

— А, сеньора съдия, това не харесва мен. Ти иска твърде много.

Отпуснал пистолета до бедрото си, той направи крачка към нея, после още една, взрян зад Грейс, където се опитваше да види нещо в сенките.

Беше достатъчно светло, за да забележи, че пръстът й обира луфта на спусъка.

Спря.

— Ти твърда жена, а?

— Не се приближавай повече — каза само тя.

Ектор повдигна театрално рамене.

— Не харесвам заповеди от жена.

— Тогава спазвай заповедите на оръжието, не на жената — предложи му Грейс.

— А, ти стискаш здраво. — Той се засмя. — Аз водя Лейн. Ти водиш Франклин. Но ако нещо се обърка, момче умира първо.

— Нищо няма да се обърка. Ти искаш Тед. Аз искам Лейн. Край на преговорите.

Ектор наведе глава и я изгледа навъсено.

— Не вярвам, че Фароу те е оставил. Той е тук, скрил се е, за да ме убие.

— Джо Фароу иска Лейн жив повече, отколкото теб мъртъв.

Ектор поклати глава.

Пистолетът на Грейс вече й тежеше, сякаш беше двайсет килограма. Студена пот се стичаше по ребрата й.

„Джо, къде си? Побързай!“

— Джо е биологичният баща на Лейн — каза Грейс рязко. — Точно затова Тед е оставил Лейн за заложник. Защото за него той не е бил важен.

Очите на Ектор блеснаха.

— Това вярно ли?

— Абсолютно. Двамата с Джо не бихме ти противоречили за каквато и да е сума пари. Ние искаме нашия син жив и здрав.

Ектор я изгледа навъсено, после плю отвратено. Извади пакет „Марлборо“ от джоба на ризата си със свободната си ръка, изтръска една цигара с добавен кокаин и я издърпа със зъби. Прибра пакета, извади запалка и запали цигарата.

Движенията му бяха привични като ритуал, изпълняван много пъти, включително дълбокото вдишване на дима от кокаина в дробовете. Искрящата мъгла на удоволствието и властта се разнесе в тялото му.

— Ще го направим, както заповядва пистолетът. Този път.

Той прекоси обратно празното пространство до тоалетната и изчезна в пода.