Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (33)

Тридесет и втора глава

Тихуана

Неделя вечер

Грейс гледаше Фароу така съсредоточено, както я гледаше той. През трите минути, откакто я притисна в ъгъла и измъкна от нея истината за Лейн, Фароу спокойно се облече, взе телефона си, настрои нещо по него и го пъхна в джоба си. После й обърна гръб и се загледа през прозореца.

Не каза нито дума.

Нито една дума.

Телефонът му иззвъня. Той не му обърна внимание.

— Кажи нещо — не издържа Грейс.

— Няма да искаш да чуеш какво си мисля.

— Опитай.

— Как щеше да се почувстваш ти, ако аз се бях появил с един тийнейджър, бях ви запознал и бях казал: „О, между другото той е твое дете. Малък сувенир от три дни див секс и некачествени презервативи“.

— Ти гледаш Лейн и виждаш некачествени презервативи?

Фароу се обърна към нея. Дивата ярост на лицето му беше същата като преди шестнайсет години, а гласът му — убийствено спокоен. Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— Гледам Лейн и виждам един син, когото не съм имал възможност да опозная — каза Фароу толкова тихо, колкото диво искряха очите му. — Гледам Лейн и виждам един син, който никога не е познавал биологичния си баща. Гледам Лейн и виждам петнайсет загубени години, петнайсет години, които не мога да си върна. Нито пък той. А после поглеждам теб.

Инстинктивно Грейс се отдръпна по-далече от Фароу.

Той отговори на отстъплението й с настъпление, крачка за крачка, сантиметър за сантиметър.

Не беше очаквала той да не се ядоса. Не знаеше как ще се почувства във фокуса на неговия гняв.

— Гледам те — продължи той тихо — и виждам една амбициозна жена, която е използвала един мъжкар за секс и един милионер, за да отгледа копелето й.

— Не знаех, че ти си биологичният баща на Лейн!

Гърбът на Грейс се блъсна в стената. Този път това не бе приятно. Тя не обърна внимание на сълзите, които замъгляваха зрението й, и повдигна брадичката си, когато Фароу измина последната крачка, която ги делеше.

— Не си се интересувала — каза той. — Имала си бебе, милионер и шеметна кариера, и изобщо не ти е пукало за тъпия донор на сперма.

— Тъпият донор на сперма ме изхвърли от живота си, спомни си! Не знаех, Джо. Кълна ти се!

— Тъпият донор на сперма помни, че е възможно ти да си разбрала във всеки един момент и със сигурно си знаела от… колко… вече десет години? И пак не ми каза!

— Когато те открих преди десет години, ти беше в Белиз, където мобилните телефони нямат обхват.

Фароу погледна Грейс с горчивина в очите и треперещи устни. Част от него й се възхищаваше за това, че отстоява на упреците му, много мъже на нейно място биха избягали.

Но по-голямата част от него бе прекалено разгневена, за да мисли за друго.

— Как си разбрала къде съм? — попита той спокойно.

Прекалено спокойно.

— Използвах връзките си да открия, че си отишъл в „Сейнт Килда Кънсалтинг“, дори научих номера на мобилния ти телефон, онзи, най-тайния, който само Стийл знае.

— Казах на Стийл, че трябва да променя тези номера по-често.

— Не ти се обадих — продължи тя. — Ти беше под прикритие на вражеска територия, животът ти беше изложен на риск във всеки един момент. Само си представи как щеше да се почувстваш, ако една жена, която мразиш, ти кажеше, че имаш биологичен син, който се води законен син на друг мъж, когото ти не познаваш.

Фароу мълчеше.

— Пак ли остана без думи? За втори път тази вечер. Ето това вече е рядко събитие.

— Не ме предизвиквай, Грейс.

— Аз съм тази, която е притисната в ъгъла — процеди тя през зъби.

Последва напрегнато мълчание.

Накрая той се дръпна встрани и я остави да си поеме дъх.

— Освен това — каза Фароу с неутрален тон — Тед е бил много по-подходящ за баща, нали? Богат, преуспяващ, социално приемлив и най-вече — не е бивш затворник.

— Грешиш.

— За кое?

— За важното. Тед би трябвало да е подходящ за баща, но не беше. Още преди да открие, че между него и Лейн няма генетична връзка, Тед изобщо не се интересуваше от сина си. Беше прекалено зает с хедж фонда си, за да отделя време за някакво бебе, дете, момче…

— А жената? — прекъсна я Фароу.

— Жената беше прекалено заета, за да се интересува от съпруга си. Балансирането между професията и грижите за детето ме поглъщаше изцяло.

— Направо ми късаш сърцето.

— Ти нямаш сърце. Ако имаше, щеше да си по-разтревожен за Лейн, отколкото за всичко останало.

Той й отправи усмивка, ледена като погледа му. После се обърна и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — попита тя. — Ти ми обеща, че…

— Трябва ми малко пространство — прекъсна я той. — Цяла шибана вселена.

Вратата се затвори тихо зад него.

Тя предпочиташе да я беше затръшнал.

Облегна рамене на стената.

„Съжалявам, Лейн.

Каквото и да направя, все е погрешно.“

Пръстите й се отпуснаха, чаршафът се плъзна на пода и тя остана гола.

„Но не би трябвало Лейн да плаща за всичко.“

Мрачно изрита чаршафа и отиде под душа. Нямаше много време да се овладее преди срещата с Ектор Ривас Осуна, Касапина от Тихуана.

Фароу може и да я беше изоставил, но й беше дал някои полезни съвети.

„Трябва да лъжеш, Ваша Чест. Ектор вярва, че ти си неговият билет до твоя съпруг.“