Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (20)

Деветнадесета глава

Тихуана

Неделя, ранния следобед

— Добро утро, Грейс. Обажда се Джеймс Стийл. — Високоговорителят придаваше на гласа на Стийл метални нотки.

Грейс погледна настрани в очакване Фароу да я посъветва какво да каже.

Той кимна.

— Господин Стийл, тук съм с Джо. Току-що влязохме в Мексико.

— Аха. — Стийл не успя да скрие задоволството си. — От това, което Дуейн ми каза, разбрах, че е поел задачата.

— Не си въобразявай твърде много — отвърна Фароу. — Докато „Сейнт Килда“ търси Тиодор Франклин под дърво и камък, се съгласих да хвърля едно око на училището и да посъветвам Грейс как може да измъкне сина си оттам. Но и тримата знаем, че щеше да е по-добре, ако не бях приел.

— Разочарован съм да го чуя — каза Стийл. — Особено след като открих някои интересни и много важни факти, свързани с този случай.

— Факти? Ако отделът за проучвания е копирал и подредил разни изровени в „Гугъл“ неща, най-добре ми ги прати по електронната поща. Ще ги прегледам по-късно. В момента сме на път да нагазим до кръста при алигаторите в училището.

— Знам, че според теб отделът за проучвания не върши нищо полезно.

— Всички изрезки от вестниците по света не ме предупредиха за Макао — каза Фароу. — И се обзалагам, че няма да ми кажат това, което вече знам — Грейс е притисната между три ъгъла.

— Обясни ми по-подробно. — Гласът на Стийл стана леден, всичката ирония беше изчезнала.

— Точно преди да се спуснем на юг, пътьом се отбихме да хвърлим едно око на офиса на Тед Франклин. Мястото е под наблюдение, вероятно комбинирана операция, ръководена от федералните. Със сигурност действаха като такива.

За миг единствените звуци, които се чуваха, бяха шумът от пътя и пръстът на Стийл, потупващ леко по микрофона.

— Кой е третият ъгъл?

— Заприлича ми на мексикански федерален агент — каза Фароу. — Навярно беше започнал да следи Грейс по-рано сутринта, още от дома й. Тя го доведе право при мен. За момента се прикрихме, но вече съм изгорял. Най-добре се заемай с план Б.

Стийл помълча, после въздъхна.

— Лош късмет. Ще подготвя изпращането на Барлоу.

— Барлоу? Шегуваш ли се?

— Предположих, че ще искаш някой, който говори добре испански.

— Да, точно така, обаче Барлоу говори като Филип Първи^[1]. Мексиканците ще го възприемат, както хората в Тексас биха приели един янки като теб.

— Ти кого имаше предвид?

— Аз нямам списък с имена пред себе си. Ти си мозъкът на операцията.

Последва хладно мълчание. После Стийл се прокашля.

— Съдия Силва, вие имате повече опит от мен в общуването с юноши, помогнете ми. Джоузеф няма да се обвърже формално с операцията, но иска да контролира как ще се свърши работата. Класически пример за това, което дипломатите и теоретиците наричат „ситуация без печеливш вариант“.

Грейс се усмихна леко.

— Господин Стийл, аз не съм в състояние да давам съвети. Намирам се сама в кола заедно със споменатия нацупен мъж.

— Е, когато той вземе решение, уведомете ме — каза Стийл, процеждайки думите една по една.

Фароу бе достатъчно твърдоглав, за да признае, че вече е решил. Мразеше, че шефът му го разгадава толкова лесно. Бившият му шеф. Почти.

— Дотогава — допълни Стийл — аз ще продължа да изпълнявам административните си задължения и ще ви осигурявам подкрепа, включително и със събирането на важна разузнавателна информация.

Фароу изгледа навъсено телефона.

— Добре. Предавам се. Кажи ми какво си научил.

— Направи ми впечатление нещо, което вчера съдия Силва ми каза за училището, където задържат сина й. „Ол Сейнтс“. Тя ме осведоми, че училището е под контрола на Католическата църква и че е изключително престижно.

— И? — попита Фароу.

— Ами това поставя очевиден въпрос — продължи Стийл. — Как може църквата да държи като заложник някого по поръчка на известен мексикански наркотрафикант?

— Католическата църква е като всяка друга човешка институция, в Мексико или където и да е — каза Фароу сухо. — Щом дискосът е пълен, свещеникът е доволен.

— Може би, но един от най-добрите анализатори на „Сейнт Килда“ изрови няколко интересни факта. Първо, „Ол Сейнтс“ поддържа уебсайт, в който присъстват горещи препоръки за училището от изтъкнати мексикански семейства, включително и фамилията Калдерон.

Грейс се намръщи.

— Родът Калдерон — продължи Стийл — в Северно Мексико са като Вандербилт^[2] в Щатите. Родоначалникът на фамилията е бил вътрешен министър и лидер на политическата партия, която е управлявала Мексико в началото на миналия век.

— Знаех това — отвърна Фароу. — И какво? Все едно да кажеш, че фамилията Кенеди винаги са спазвали законите, с изключение на периода, когато папа Джо е бил контрабандист на алкохол.

— Признавам, че си по-добре запознат от мен с престъпните истории на видните родове в Мексико. Но Католическата църква е нещо различно. Нашият млад анализатор провери много подробно миналото на хората, които ръководят „Ол Сейнтс“. Откри, че ректорът на училището, някой си отец Рафаел Магон, е получил поста си с пряко назначение от Ватикана.

Грейс повдигна вежди. Фароу също.

— Отец Рафаел Магон е знаменитост на църквата — обясни Стийл. — Той е от видно семейство в Баха Калифорния и се е издигал стремглаво в йерархията на Ватикана, назначили са го за ректор на „Ол Сейнтс“ преди две години.

Грейс се наведе напред.

— Срещала съм отец Рафаел няколко пъти. Треньор е на отбора по футбол и няма вид на типичния енорийски свещеник.

— Магон — каза Фароу. — Чудя се дали е от онова семейство.

— Кое семейство? — попита Стийл.

— Онова, което е организирало успешно въстание в Баха дел Норте през 1910-а — обясни Фароу. — Завзели са единствените два града в Баха — Мексикали и Тихуана. Техният бунт става искрата, подпалила метежите в онзи период. Индустриалните работници в света и другите анархистки организации изпращат подкрепления, нещо като международна бригада. Забавляват се доста в продължение на шест месеца, играят си на анархистко правителство.

— Говориш за една от бабите ми — обади се Грейс. — Когато магонистите губят, тя заминава на север, защото федералните са дишали във врата й.

— Е, това обяснява доста неща — каза Фароу и се усмихна.

Грейс знаеше, че е най-добре да не пита какви неща.

— Мексико Сити най-после се взема в ръце през лятото на 1911-а и контраатакува — продължи Фароу. — Федералните пращат сили на север към Сан Диего. Братята Магон и някои от последователите им заминават на юг, в планините Баха. Техните наследници още са по онези места, още проповядват за революция и социални промени на селяните и индианците в планината.

— Благодаря — каза Стийл красноречиво. — Понякога забравям, че под безцеремонната ти повърхност има човек, запален по историята.

Фароу изпревари един бавно движещ се камион, който се мъчеше по баира и плюеше черен дизелов пушек от ауспуха си.

— Историята е хлъзгав наклон — отвърна той. — Нещата се променят с дни, понякога и по-бързо. Магонистите са разчитали на подкрепата на международното работническо движение. Сгрешили са в очакванията си и оттогава се крият в планините. Може би този нов Магон най-после е капитулирал и се е продал на престъпниците, използвайки расото си като прикритие.

— И аз се чудех дали не е така — отбеляза Стийл. — Помниш ли Умберто Майнхоф?

Фароу изръмжа.

— Капитанът на швейцарските гвардейци? Той още ли ръководи охраната на Ватикана?

— Да. Говорих с него доста продължително преди час. Той потвърди, че Магон е бил и вероятно все още е много ярка звезда в дипломатическия корпус на църквата. Но когато започнах да го подпитвам защо тази звезда е била изпратена на такова затънтено място като Северно Мексико, той реагира така, сякаш бях поискал да осигури малки момиченца на папата.

Фароу подсвирна тихо.

— И тази толкова ярка звезда си има вземане-даване с наркотрафиканти? Интересно.

— И аз така си помислих — потвърди Стийл.

— Може би от Ватикана са решили да привлекат магонистите? — обади се Грейс. — Да не споменаваме индианците, които така и не са приели християнската вяра.

— Възможно е — каза Стийл, — но и така някои неща остават необяснени. Например останах с впечатлението, че във Ватикана доста са се постарали, за да скрият връзките на отец Рафаел с църковната йерархия.

Грейс се замисли.

Фароу гледаше намръщено напред, опитвайки да намери мястото на това ново парче сред пъзела в главата му. После се усмихна иронично.

— Добре, Стийл, приемам твоята теория.

— Какво по-точно имаш предвид?

— Може би има смисъл да се харчат купища пари за анализи и проучвания.

Смехът на Стийл беше кратък, но искрен.

— Да натиснем още малко — продължи Фароу. — Обади се пак на капитан Майнхоф. Кажи му, че ще си държим устата затворени, но в замяна искаме услуга.

— И каква ще бъде услугата?

— Чакай малко. — Фароу закри телефонната слушалка и се обърна към Грейс. — Предполагам, че учениците в католическите училища задължително ходят на църква.

— Разбира се. В училището има църква, както и малък параклис на скалите, които гледат към океана.

Фароу дръпна ръката си от слушалката.

— Кажи на Майнхоф, че ще запазим тайните му и тези на отец Магон. Но в замяна добрият отец трябва да бъде в изповедалнята на параклиса точно след седемдесет минути. Имам нужда от една искрена и подробна изповед.

— Добре — съгласи се Стийл. — Ще ти се обадя, ако има някакъв проблем.

Връзката прекъсна.

— Не знаех, че си католик — обади се Грейс.

— Имам много неща за изповядване. Надявам се същото да се отнася и за отец Магон.