Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (78)

Седемдесет и седма глава

Сан Исидоро

Понеделник, 11:30 ч.

Тед Франклин бавно изтрезняваше, което означаваше, че ту беше намусен, ту — изплашен.

Когато Кук се приближи към него с чифт белезници, Тед превъртя.

— Няма да ходя с тези неща! В никакъв случай. Вие сте се побъркали!

— Спокойно — каза Кук. — Това е част от постановката. Предполага се, че си пленник на Фароу.

— Казах, че ще отида с него — не сме споменавали нищо за белезници.

— Нямаш избор — не отстъпи Кук.

Франклин едва успя да отвори уста, а Кук вече бе закопчал ръцете му зад гърба. Франклин започна да хлипа.

„Боже — помисли си Фароу. — Той ще рухне напълно още преди да е видял Ектор.“

Фароу си проправи с лакти място в кръга от агенти около Франклин.

— Дай ми ключа — каза той на Кук.

Кук се поколеба, после му го подаде.

— Аз лично бих го поступал малко, да му дойде ума в главата.

— Купи си билетче и си чакай реда. — Фароу отключи белезниците, но остави едната закачена на дясната ръка на Тед. — Тед. Хей, Тед!

Франклин примигна и фокусира погледа си върху Фароу.

— Това е представление — каза Фароу отчетливо. — Тези са фалшиви. — Той вдигна отворената белезница към лицето на Франклин и му посочи веригата. — Виждаш ли тази верига? Трябва само да я дръпнеш по-силно и ще се скъса.

Кук се извърна, за да не види Франклин усмивката му.

Другите агенти направиха същото.

Франклин опита да фокусира погледа си върху веригата, но не видя нищо заради сълзите, които пълнеха очите му. Фароу разчиташе точно на това.

— Ще се скъса ли? — попита Франклин.

— Да. Щях да ти покажа как става, но имаме само едни фалшиви белезници. Така че се отпусни и запомни, че това е представление.

— Представление — повтори Франклин. Пое си накъсано дъх няколко пъти и изтри лицето си в ръкава на ризата. — Задължително ли е?

— Ектор очаква да те види в белезници, затова ще му покажем точно това — обясни Фароу. — Но ние сме по-хитри от него. Ти можеш да се освободиш във всеки един момент, нали?

След още няколко накъсани вдишвания и още едно изтриване на носа в ръкава Франклин каза:

— Добре.

— Готов ли си да изиграеш ролята си? — попита Фароу.

— Да, сигурно.

— Добре, сега ще ти сложа белезниците, но този път ще оставя ръцете ти отпред. Готов ли си?

Франклин преглътна и седна по-изправен.

— Да.

Фароу му сложи обратно белезниците, преди Франклин да успее да мигне. Или да размисли.

— Какво ще става? — попита Франклин с писклив глас. — Трябва да знам. Трябва да знам!

Като изруга тихо, Кук обърна гръб на намусения си информатор.

— Както ти казах предните двайсет пъти, когато ме пита, Грейс и Фароу ще се срещнат с Ектор в склада в Отей Меса след около четирийсет и пет минути. Този път слушаш ли внимателно?

Франклин кимна.

— Складът има тунел, който води към друг склад на юг от границата — продължи монотонно Кук. — Ето как Ектор ще доведе Лейн от тази страна на границата. Той не може да я прекоси по друг начин, защото рискува да го разпознаят и арестуват.

— Тунел — повтори Франклин. — Не може ли по него да дойдете и вие с група въоръжени мъже? Ще бъде по-безопасно.

— Не може, защото Ектор не е глупак — обясни Фароу. — Ще има негови хора, които ще наблюдават склада. Ако влязат прекалено много хора, сделката ще се провали, Лейн ще умре и ако имаш късмет, ти ще отидеш в затвора за пране на пари. А ако нямаш късмет, Ектор ще те е убил, преди да стигнеш до съда. И ако аз не съм те пречукал пръв. Някакви въпроси?

Франклин потрепери и поклати глава.

— За да останат всички живи — продължи Фароу с престорено търпение, — трябва да направим да изглежда така, сякаш съм те заловил насила и искам да те разменя срещу Лейн. Затова въоръжените агенти от Бюрото трябва да стоят по-назад и да чакат сигнал от нас.

— Но когато Ектор разбере, че това е капан, няма ли да опита да убие всички? — попита Франклин.

Отегчената гримаса на Кук показа, че останалите вече са си задали този въпрос. И то неведнъж.

— Няма да има такава възможност — каза Кук, поглеждайки нетърпеливо часовника си. — Не можем да се бавим повече.

Фароу тръгна, после рязко спря.

— Хайде да ти помогна да се настроиш за представлението.

— Какво? — попита Франклин.

Фароу му заби един къс десен, следван от ляв ъперкът, който отвори дълга рана върху лицето на Франклин.

Всичко свърши, преди Кук да успее да го спре.

От левия ъгъл на устата на Франклин закапа кръв, също от носа му и от раната на бузата. Той веднага вдигна ръка към ранените места и извика:

— Тече ми кръв!

— Това беше идеята — отвърна невъзмутимо Фароу. — Размажи кръвта по бялата си банкерска риза. Трябва да изглеждаш така, сякаш си изял доста бой. И това трябва да изглежда истинско, чак до шокирания поглед в очите ти. Ектор знае много добре как изглежда човек, който е пребит.

Франклин го изгледа втренчено, после докосна окървавеното си лице и изтри ръце в ризата си. Фароу го потупа по рамото.

— Добре изглеждаш. Поддържай кървенето, иначе ще трябва пак да те ударя. — Той погледна зад агентите и каза на Грейс: — Към автобуса.

Тя го настигна точно когато той влизаше в автобуса.

— Излъга за белезниците, нали? — попита тя.

— Да.

— Налагаше ли се да го удряш?

— Да.

— Обаче ти беше приятно.

— Да. Това проблем ли е за теб?

Тя въздъхна.

— Не толкова, колкото би трябвало.

Същата ръка, която беше сцепила бузата на Франклин, погали нежно лицето на Грейс.

— Ще се справим с това, amada. Но първо трябва да ти сложим микрофон.

Тя отвори вратата на автобуса.

— Белезници на Франклин, а на мен — бръмбар. Боже!

— Така въоръженият отряд ще знае кога е време да атакува вратата. Бих се заклел в това, но ще се намирам в друга държава.

— Щом го сложа, те ще чуват всичко, което кажа?

— Това е идеята.

— Тогава най-добре да го кажа сега.

Грейс прегърна Фароу, придърпа го силно към себе си и каза почти допряла устни до неговите:

— Върни се при мен. Обещай ми, че ще се върнеш.

Фароу потъна в целувката й, благодарен, че така се измъква да даде обещание, което не знае дали ще изпълни.