Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (40)

Тридесет и девета глава

Над САЩ

Понеделник, 1:00 ч.

Стийл седеше в частта, която беше трансформирана в кабинет за служителите на „Сейнт Килда“, които използват самолета. Инвалидната количка изпълваше тясното пространство, но това нямаше значение. Ако му трябваше нещо, Дуейн щеше да му го осигури още преди Стийл да се сети, че го иска.

Дуейн му подаде сателитен телефон.

— Мейзи е. Тя координира подслушването на телефоните. Нещо става.

— Стийл — каза той спокойно, като пое телефона. Но сърцето му заби по-бързо от надеждата най-после да са постигнали пробив. — Кажи, Мейзи.

— Прихванахме множество обаждания на домашния и мобилния й телефон, всичките от Тед Франклин, всичките през последния един час.

— Оставил ли е съобщения?

— Иска бившата му съпруга да отиде в Ломас, където той ще й се обади в полунощ.

— Какво, къде или кой е Ломас?

— Проучваме това, сър. Това е доста често срещано име в този район.

— Полунощ е. — Стийл погледна часовника си и стисна разочаровано устни. — Няма да успеем да кацнем навреме, за да ти помогнем с това. Обади се на Фароу и виж какво ще каже Грейс.

— Телефонът й е изключен. Неговият е „извън обхват“.

— По дяво… — Стийл преглътна ругатнята си. — Къде е Фароу?

— Ако приемем, че още носи телефона си, според нашето сателитно проследяване е в Тихуана.

— Това е доста голямо място. Уточнете местоположението му. А момчето?

— Още е в „Ол Сейнтс“. Ако приемем, че…

— … че проклетият телефон е още у него — изпревари я нетърпеливо Стийл.

— Да, сър.

— Нещо друго?

— Екипът, който наблюдава офиса на Стърджис, го е видял да потегля с кола, чиито номера са се оказали държавни. Шофьорът на колата се е изплъзнал на нашите. Нашите хора не са били достатъчно, за да осъществим проследяването както трябва. Оттогава никой не е виждал или чувал Стърджис.

— По дяволите!

— Джон ми каза, че федералните са оттеглили наблюдението си от къщата в Ла Джоя, но мексиканците продължават да дебнат там. Джон е оставил съобщение на телефона на Дуейн, но…

— … телефонът е изключен — довърши вместо нея Стийл. Джон беше съпруг на Мейзи и шеф на екипа за проследяване в тази операция и Стийл знаеше, че информацията е напълно надеждна. — Дуейн е с мен. Изпрати цялата налична информация на номера, който той ще ти продиктува.

Стийл подаде телефона на Дуейн, включи сателитното наблюдение и раздели екрана на две. Едната точка стоеше неподвижна в Енсенада. Втората беше потънала в Тихуана.

Опита да се свърже с Фароу.

Нищо.

Набра номера на Грейс.

Пак нищо.

— Откри ли нещо за Ломас? — попита той Дуейн.

— Прекалено много. Не можем да ги отсеем до полунощ.

— Можеш ли да включиш телефона на Фароу от разстояние?

— Ако той не е направил нещо специално, да — каза Дуейн. После обясни на отчаяния си шеф нещо, който той и сам знаеше: — Обаче ако Фароу е изключил телефона си, е имал много сериозна причина. Ситуация на живот и смърт.

Стийл не оспори това.

— Какъв извод си правиш от това, че федералните са оттеглили наблюдението си от къщата в Ла Джоя?

— Че те знаят повече от нас.

— Точно така. Накарай някого да следи всички държавни комуникационни канали в рамките на сто километра от границата. Ключови думи: Ектор Ривас Осуна във всякаква комбинация, Фароу, Грейс, съдия Силва, Тед или Тиодор Франклин, Калдерон, Лейн Франклин, „Ол Сейнтс“ или „Тодос Сантос“, банка „Сан Марко“.

Дуейн се облегна на бюрото, набра няколко цифри и събуди консултантите на „Сейнт Килда“, специализирани в наблюдаването на заглушените федерални канали.

— Мислиш ли, че ще има полза? — попита Дуейн, докато чакаше някой в Тексас да отговори на обаждането му.

— В рамките на следващия час? Съмнявам се. Все пак го направи.

Стийл се взираше в червената точка в Тихуана.

„По дяволите, Джоузеф. Обади се.“