Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (84)

Осемдесет и трета глава

Отей Меса

Понеделник, 12:18 ч.

— Това не ми харесва — каза Франклин.

— Никой не те е карал да го харесваш — сопна му се Грейс.

— Махам се оттук. Използвате ме като мишена.

— Само мръдни и си мъртъв.

Тонът на Грейс накара Франклин да се обърне и да погледне бившата си жена. Тя стоеше с гръб към най-близката камера и държеше пистолет.

Който сочеше към него.

— Шегуваш се — измърмори Франклин.

— Ти си единственото, което стои между Лейн и смъртта. — Грейс освободи предпазителя и обра луфта на спусъка. — Ти го остави за заложник на Касапина от Тихуана. Какво те кара да мислиш, че ти трябва да живееш, а Лейн да умре?

— Не съм казал, че…

— Не ме интересува какво си казал — прекъсна го тя ледено. — Трябва да се справя с реалността, а реалността е, че переш пари на убийци, че си страхливец, който е заложил едно момче на огневата линия, за да си спаси задника. Бих изпитала повече състрадание към някое диво куче, но и него бих убила, без да се замисля.

Франклин погледна очите на Грейс, напрегнатите й устни, сенките под очите от напрежение и недоспиване. Тя леко махна с пистолета.

— Седни на пода зад онези чували и престани да хленчиш. Когато Ектор се появи, не се показвай и не говори, докато не ти кажа. Разбра ли?

— Ти си луда.

— Пистолетът ми обаче си е съвсем нормален.

Франклин безмълвно се отдалечи от единствения безопасен изход, прекоси празния циментов под, осеян с кръгове от светлина, и се скри в сенките зад чувалите с ориз.

Грейс скри пистолета зад чантата си и пак се обърна към камерата.