Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (81)

Осемдесета глава

Отей Меса

Понеделник, 12:11 ч.

Сякаш цяла вечност Фароу, Грейс и Франклин стояха, осветени от лампите на тавана. Според часовника на Фароу вечността продължи минута и четирийсет и девет секунди.

Слаби звуци, търкане на метал върху метал, приглушени шумове.

Петнайсет секунди.

Пускане на водата в тоалетната.

— Кой ще дойде? — попита тихо Грейс.

— Хайме — отвърна Фароу. — Ектор трябва да изпрати някой, на когото има доверие, някой, който вече знае и двата края на тунела. Това означава някой от семейството. За хора като Ектор кръвта е единственото, което има значение.

„И точно кръвта ги прецаква всеки път.“

Фароу щеше да изпита съжаление към Ектор, ако той не си беше заслужил бавна мъчителна смърт поне петдесет пъти.

Дръжката на вратата на тоалетната изскърца.

Вратата се отвори широко. Хайме Ривас — с направена от фризьор прическа и великолепен в италианския си костюм и мокасини на бос крак — се появи от тъмната тоалетна, закопчавайки ципа си, сякаш току-що е спрял да пълни писоара. В лявата си ръка носеше обкован със сребро полуавтоматичен пистолет и не отделяше поглед от Фароу.

— Здрасти, Хайме — извика Фароу на испански. — Какво става?

— Млъквай — сряза го Хайме. — Аз не съм такъв бъбривец като чичо си.

Когато той се приближи на три метра от тях, вдигна рязко пистолета си, прицели се в Тед Франклин и изръмжа:

— Тъп кучи син. Би трябвало да те нарежа на парчета още сега.

Франклин издаде някакъв неясен уплашен звук.

— Ако го убиеш, никой няма да е доволен — напомни му Фароу. — Особено Карлос Калдерон.

Хайме се взираше през мерника на пистолета в точката между очите на Франклин.

— Къде е файла?

— На хард диска, глупако — отвърна Фароу. — Разшифрован и готов.

— Покажи ми го.

— Не.

— Какво? — Лицето на Хайме почервеня.

— Чу ме — отвърна Фароу. — Ектор ще получи файла, не ти. Ако сделката не ти харесва, оплачи се на него.

Хайме отпусна леко пистолета. Сега дулото сочеше устата на пребледнелия и треперещ Франклин.

— Къде е хард диска?

— Когато видим Лейн, ти ще видиш хард диска — заяви Фароу. — Това е сделката.

Хайме обърна глава и изгледа втренчено Фароу. Изражението в очите му накара Грейс да отстъпи назад.

— Кажи на Ектор, че сме готови за сделката — каза Фароу.

Хайме завъртя пистолета и го насочи към лицето на Фароу.

— Ектор няма да има нищо против да те убия.

Фароу изглеждаше отегчен.

— Калдерон ще има. Той иска този хард диск. Ако започнеш да избиваш хората тук, няма да го получиш. Разбра ли, приятелче?

Хайме обърна пистолета към Грейс.

— Дай ми файла и тя ще остане жива.

— Застреляй я и си мъртъв — каза Фароу. — Сега спри да се перчиш и иди да кажеш на Ектор да доведе Лейн.

Бавна тънка усмивка грейна върху лицето на Хайме.

— Ти си много умен мъж, гринго. Признавам ти го. — Той отпусна пистолета към пода и дълго се взира в лицето на Грейс, опитвайки да разгадае изражението й. Жената не беше потрепнала пред дулото на пистолета, нито пред погледа му. — Ектор те харесва — каза Хайме. — Ще те изчука, преди да те убие.

Грейс просто го гледаше.

— Чичо ми ще дойде след няколко минути.

Хайме се обърна и прекоси склада обратно към тоалетната. Погледна към Фароу през рамо.

— Доскоро, гринго. Оглеждай се за мен.

Вратата на тоалетната се затръшна зад гърба му. Фароу издиша продължително.

— Дръж пистолета си под ръка, amada.

Той се обърна и тръгна сковано към входната врата, като се плъзгаше тихо през светлини и сенки, светлини и сенки, докато не стигна до място, където беше само мрак.

— Какво да кажа на Ектор? — извика Грейс след него.

— Че съм излязъл да пуша.