Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (85)

Осемдесет и четвърта глава

Тихуана

Понеделник, 12:20 ч.

Фароу се усмихна, въпреки кръвта, която течеше по дясната му ръка и пълнеше ръкавицата.

„Дай му да разбере, amada. Друг път няма да посмее да те подценява.“

И Фароу нямаше да посмее.

Той стисна с пръстите на лявата си ръка най-дълбоката рана над десния си лакът и продължи да бяга на юг. Лампите на циментовата писта на летището блестяха като фарове под дъжда. Той спринтира между самолетите и се шмугна под стряхата на някаква необозначена сграда. Като дишаше дълбоко и ритмично, се огледа в дъжда за въоръжени пазачи около склада и хангара на „Групо Калдерон“.

Една черна кола чакаше пред сградата, същият джип, в който Мери беше видяла Хайме.

Фаровете примигнаха веднъж.

„Доскоро, гринго. Оглеждай се за мен.“

Фаровете пак примигнаха.

Фароу извади пистолета и побягна към колата. Прозорецът от страната на шофьора се плъзна надолу. На седалката до шофьора имаше още един мъж.

— Значи дойде сам — каза Хайме, без да обръща внимание на извадения пистолет.

— И сам мога да се справя — каза Фароу. — Ектор с колко човека е?

— С николко. Не иска свидетели. Дори и мен.

Фароу се надяваше Хайме да не лъже, но не разчиташе на това.

Мъжът до Хайме се наведе напред. Беше Карлос Калдерон.

— Искам онези пари!

— Съди американското правителство — отвърна Фароу. — Аз ти обещах само Ектор.

— Хангарът е отворен — каза Хайме. — Тоалетната е в…

Фароу вече тичаше. Той знаеше къде е входът на тунела. Влезе в хангара, преди Хайме да успее да напусне паркинга.

Дървената врата на тоалетната беше леко открехната в дъното на помещението. Подът и тоалетната чиния бяха мръсни. Вътре вонеше. Огледалото над миниатюрната мивка бе мръсно и наплюто от мухи. В него се отрази един мъж, целият в кръв.

Фароу блъсна вонящата тоалетна на една страна. Тоалетната чиния беше свързана с бетонна отходна тръба с гъвкава връзка, от която капеше. На дъното на ямата, където започваше тунелът, имаше зловонна локва. Металните стъпала на стълбата надолу блестяха, намокрени от капещата мръсотия.

„Няма смисъл да се тревожа, че след няколко дни ще развия гангрена, когато има вероятност да съм мъртъв след няколко минути.“

Веднага щом се спусна под нивото на пода, загуби радиовръзката.