Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (89)

Осемдесет и осма глава

Отей Меса

Понеделник, 12:25 ч.

Грейс тъкмо се беше уверила, че Франклин още е скрит зад чувалите, когато чу шумоленето откъм тоалетната. Бързо се върна на предишната си позиция и вдигна пистолета в поза за стрелба. Намираше се на двайсет метра от тоалетната, прекалено далече за точен изстрел, но това беше единственото място, от което можеше да наблюдава и Франклин, и Ектор.

Сърцето й подскочи, когато видя главата на Лейн.

И се присви болезнено, когато осъзна, че той е прикован към ръката на Ектор.

„Ще трябва да отида близо, за да стрелям. Много близо.“

На петнайсет сантиметра.

Съмняваше се Ектор да е толкова глупав.

Ектор изпълзя от дупката зад Лейн толкова бързо, че момчето се спъна. Като използваше белезниците и небрежно прилагаше сила, която шокира Грейс, мексиканецът намести Лейн точно на линията на стрелба на пистолета й.

— Мамо!

Ектор дръпна Лейн за окованата ръка.

— Млъквай!

Като се насили да задържи пистолета неподвижен, Грейс заговори настойчиво на сина си:

— Прави каквото ти казва той. Всичко почти свърши. Скоро ще бъдеш свободен.

Тя впрегна цялата си сила, но не позволяваше на пистолета да помръдне.

„Опитай пак, Лейн. Хвърли се на земята бързо и неочаквано. И остани легнал.

Моля те, боже!

Джо, къде си?

Жив ли си въобще?“

Ектор се засмя на Грейс и тръгна към нея, скъсявайки разстоянието помежду им.

— Сега ти изпълняваш мои заповеди, нали?

Тя си пое тайно дъх и се прицели покрай главата на сина си, така че Ектор да види смъртоносното черно око на пистолета й.

Той забави крачка, после спря на три метра от нея.

— Отключи Лейн — каза тя.

— Дай ми Франклин.

— Не и преди Лейн да е свободен.

— Откъде да знам, че Франклин е тук?

— Обади се, Тед.

Мълчание.

Тя погледна към скривалището на Тед. На лицето му беше изписан ужас.

— Кажи нещо — изръмжа тя — или сама ще те застрелям.

— Татко — не се сдържа Лейн, — наистина ли дойде да ме освободиш?

Франклин издаде нечленоразделен звук.

Ектор насочи пистолета по посока на звука. Кървавочервеният лъч проби сенките.

Франклин видя светлината, издаде още един задавен звук и се скри от лъча.

Грейс по-скоро усети, отколкото видя някакво движение в тоалетната. Тихо, бавно като кървав призрак, Фароу се показа от дупката в пода. Дясната му ръка беше подгизнала от кръв. В лявата ръка имаше пистолет.

„Това не е силната му ръка.

Мили боже!“

Погледите на Грейс и Фароу се срещнаха. Той поклати рязко глава, за да я предупреди да не го издава. Тя веднага отмести очи.

Като влачеше Лейн, Ектор вървеше към скривалището на Франклин, отдалечавайки се с всяка крачка и от нея, и от Фароу.

— Спри! — извика Грейс.

Тя направи няколко крачки към Ектор, като се надяваше да го разсее, за да не забележи той Фароу.

Ектор завъртя пистолета си към нея. Червената точка се настани между очите й.

— Пусни Лейн — каза тя, без да обръща внимание на лъча. — Сега.

— Не — изръмжа ядосано Ектор. — Фароу!

На седем метра разстояние Грейс продължаваше да се цели в лицето на Ектор и адски съжаляваше, че Харли не й беше дал пистолет с лазерен мерник. Ектор използваше Лейн като щит.

„Петнайсет сантиметра.

Може би дори трийсет.

Ти колко трябва да се доближиш, за да стреляш точно, Джо?“

Но не можеше да зададе гласно този въпрос.

— Веднага щом получиш Франклин, ти ще убиеш всички ни, за да защитиш тунела си. Освободи Лейн. Веднага!

Една секунда.

Две.

Три.

Четири.

Издавайки ужасен вик, Тед Франклин рязко се изправи. Показа се от прикритието си и се втурна към вратата, към спасението си.

Ектор насочи пистолета си по посока на звука. Стреля веднъж, докато лазерният лъч още се движеше.

Звукът беше оглушителен.

Точката на лазерния мерник се настани върху бягащия гръб на Франклин. Ектор стреля още два пъти. Франклин падна по очи и не помръдна повече.

Докато изстрелите отекваха, Фароу бягаше. Побягна веднага, щом червената точка напусна челото на Грейс.

Сега мерникът отново се обръщаше към нея.

Знаеше, че е прекалено далече, за да е сигурен, че няма да уцели Лейн по погрешка. Фароу извика, за да разсее Ектор.

Ектор се обърна към неочакваното нападение. За миг се шокира от вида на окървавения мъж, който тичаше към него, но забеляза пистолета в лявата му ръка. Щом позна Фароу, мексиканецът преметна окованата си ръка около главата на заложника си и дръпна Лейн до себе си. Още когато насочваше пистолета си към главата на Лейн, Ектор видя, че Фароу е сам.

С разширени от ужас очи, Лейн видя, че кървавият мъж, който тича към него, е Джо Фароу.

С рязко мръдване на китката си Ектор закова мерника в лявата половина на тялото на Фароу и стреля.

Изстрелът беше точен, но Фароу се завъртя, после продължи да тича към Ектор.

Червената точка се закова върху челото на Фароу.

Лейн заби зъби в ръката на Ектор, блъсна силно ръката с пистолета и се хвърли на земята.

Изстрелът на Ектор рикошира в празния хангар.

Но изстрелът на Грейс беше точен. Ектор беше мъртъв, още преди да се строполи на цимента.

Фароу се усмихна, точно преди да загуби съзнание.

„Чао, Ектор. Ще се видим в ада.“