Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (57)

Петдесет и шеста глава

Затворът „Ла Меса“

Понеделник, 6:15 ч.

Пазачът на паркинга за посетители на затвора носеше пистолет и таксува Грейс и Фароу с десет долара, защото пристигаха с мерцедес. Пазачът на портала за посетители носеше пушка-помпа и им взе още двайсет долара, защото бяха американци.

Куриерът, който ги чакаше от вътрешната страна на портала, не беше въоръжен и отказа бакшиш.

— За божията милост — каза той.

Куриерът носеше шапка на „Оуклънд Рейдърс“ и тениска с надпис „Металика“ и притежаваше срамежливото достойнство на момче, което помага при олтара.

Той ги поведе по дълга тясна пътека, минаваща покрай множество врати от железни решетки. Отвътре, скрити в сенките, затворниците ги наблюдаваха с блеснали очи. Някои от тях издаваха мляскащи звуци при вида на Грейс.

Тя не им обърна внимание.

— Много опасно — предупреди ги куриерът.

— Само ако ги пуснат навън — вметна Фароу.

Един затворник му изсъска.

Навсякъде се носеше воня на канал.

— Дишай през устата — каза тихо Фароу на Грейс.

— За да се насладя на вкуса?

— Ти поиска да дойдеш.

Тя заобиколи една мътна локва, която се беше образувала на земята близо до мястото, където вероятно минаваше септичният канал.

— Това обогатява опита.

— Само първия път. Каквото и да става, не поглеждай встрани и продължавай да крачиш, сякаш си виждала всичко това десетки пъти и изобщо не се впечатляваш.

— Като теб?

— Точно като мен.

Куриерът ги изведе от коридора и се озоваха в двора на затвора. Беше голям колкото разстоянието между две пресечки в града. Дори толкова рано сутринта мястото беше претъпкано. Групички мъже стояха облегнати на стените или край палмите, пушеха, говореха и чакаха нещо да се случи. Каквото и да е.

Бетонните стени около двора бяха високи три етажа. Отгоре патрулираха пазачи с пушки и автомати, с кафяви униформи, слънчеви очила и бейзболни шапки.

В двора нямаше пазачи. Затворниците бяха сами.

Група деца се разделяха на отбори като при училищна игра. Но в „Ла Меса“ нямаше училище. Най-високото дете гордо държеше футболна топка. Тя беше толкова протрита и износена, че кожата й имаше цвета на пръстта в двора.

Едно от децата забеляза външните хора и изсвири предупредително. Цялата групичка се пръсна и се втурна към американците, бутайки се с лакти кой да застане най-близо до тях. Крещяха на испански и размахваха ръце с дланите нагоре, молейки за пари.

Грейс се поколеба.

— Не. — Фароу я хвана за ръката. — Нищо.

— Но…

— Помни — прекъсна я той, — ти си виждала всичко това.

— Те са деца — възрази тя тихо, гледайки право напред. — Защо са в затвора?

— Тук са се родили.

Куриерът ги погледна през рамо.

— Побързай — каза Фароу.

Продължиха бързо към малка постройка, сгушена в единия край на двора. Импровизираната църква беше построена от голи бетонни блокове. Ръждясал кръст от арматурно желязо беше закрепен с тел върху дървената врата.

Когато стигнаха малката църква, Фароу пусна ръката на Грейс и заговори толкова тихо, че да го чуе само тя:

— Помни, amada, ти си вътре в затвора, но извън оградата. Тихуана е индианският район на Сан Диего. „Ла Меса“ е индианският район на Тихуана.

— Странно място за църква.

— Почакай да видиш игуменката.

Куриерът почука тихо на дървената врата, бутна я и им направи знак да влязат. Вътре редица очукани дървени пейки гледаха към олтара, където се извисяваше тъмнокож Христос с индиански черти, огромна корона от тръни и окървавено тяло. Отстрани от една ниша в бетонната стена се усмихваше спокойна, необичайно красива Дева Мария. Нишата беше пълна с горящи свещи. Въздухът бе замъглен от черния им дим.

Белокоса жена, с дълга до глезените права пола и син пуловер с цип, беше коленичила пред олтара. След малко тя се изправи и се обърна към Грейс и Фароу. Висока, добре сложена под скромните дрехи, жената бе удивителна.

Имаше високи скули и големи бадемовидни очи като на фотомодел. Очите й бяха тъмносини и се открояваха на фона на бялата коса, която някога е била руса.

Грейс отново огледа храма. Тази жена очевидно бе вдъхновила художника, нарисувал Богородица.

— Добро утро, Бог да ви благослови — каза жената с ясен глас на чист калифорнийски английски. Тя тръгна по пътеката между пейките и грациозно се приближи към посетителите си. — Аз съм сестра Мод.

Ръкува се енергично и се усмихна мило. Освободи куриера и покани Фароу и Грейс в жилището си зад параклиса. На запален газов котлон имаше чайник. Тя наля гореща вода в три очукани, нащърбени чаши и добави разтворимо кафе. Сложи чашите на масата, покани ги да се настанят на старите и различни един от друг столове и седна с лице към гостите си.

— Димас Кинтана ме предупреди, че нямате много време — каза сестра Мод. — С какво мога да ви помогна? Можете да говорите спокойно тук. Това е божи дом.

Фароу се огледа с очите на човек, който не се доверява на нищо на земята и още по-малко на небето.

— Извинете прямотата ми — отвърна той, — но имахме разнородни резултати с някои от божиите представители тук на земята.

Сестра Мод огледа внимателно и двамата над ръба на чашата си.

— Църквата е колкото свещена, толкова и човешка институция. Има грешки. Има и грехове. Има реалности, които изискват дори най-набожните християни да скриват истинските си намерения от силите, които искат да видят как Бог и неговите последователи се провалят.

Няколко секунди Фароу изучава сестра Мод, която му отвръщаше със същия изпитателен поглед.

— Трябва да се доверим на някого — каза Грейс.

Усмивката на сестра Мод подмлади лицето й с цяло десетилетие.

— Точно такова е божието послание. Какъв е вашият проблем, сеньора?

— Държат сина ми за заложник.

— Тук ли? — попита сестра Мод изненадана.

— Не, близо до Енсенада, в училището „Ол Сейнтс“.

— Ектор Ривас Осуна го държи — каза Фароу, като я гледаше внимателно.

При споменаването на Ектор спокойствието на сестра Мод изчезна.

— Той? — Изречена от нея, думата прозвуча като ругатня. — Често се чудя защо Бог не е успял да включи Ектор Ривас в нашето паство в „Ла Меса“. Той има много врагове тук. Съмнявам се, че би оцелял и една нощ. После с радост бих измила тялото му, както съм сторила с много други. — Тя въздъхна. — Ще кажа молитвата си сто пъти заради тази немилостива мисъл.

— Познавам един свещеник, който се държи с Ривас с огромно уважение — каза Фароу. — Този свещеник дори се е съгласил да бъде тъмничар на Лейн Франклин. Отец Рафаел Магон.

Монахинята извърна глава, сякаш искаше да се изплюе на пода. После поклати глава.

— Божията воля ще се възцари. Отец Рафаел Магон служи на чудовища. Щом трафикантите дават щедри суми на църквата, той им позволява да издигат храмове на светеца на трафикантите, Исус Малверде, и на Санта Муерте, светеца демон.

— Магон не е първият — каза Фароу.

— Не. Неведоми са пътищата божии. — Сестра Мод леко сведе глава. — Някои от мъжете и жените, които идват в този параклис, са колкото християни, толкова и езичници, така че трябва да приемам необразованите им вярвания. Но отец Магон е извън вярата. Той служи на онези, които убиха един велик божи служител — кардинал Окампо.

Грейс се намръщи.

— Чувала съм това име.

— Той беше кардинал на всичките гранични райони, от море до море — обясни сестра Мод. — Беше убит на летище Гуадалахара през 1993-а.

— Защо? — попита Грейс, без да прикрие колко е шокирана.

— Кардинал Окампо беше започнал да изобличава публично трафикантите, особено бандата Ривас Осуна. Ектор Ривас организира убийството му.

— Помня… случая — каза Грейс предпазливо.

— Убийството беше разследвано — допълни Фароу. — И мексиканското правителство, и Католическата църква оправдаха бандата Ривас Осуна. Всъщност федералната полиция заключи, че смъртта на кардинала е нещастен инцидент, случай на сгрешена самоличност.

Ръцете на монахинята трепереха от гняв, който беше човешки, не великодушен.

— Един кардинал в лимузината си сбъркан със съперник трафикант? Отворили вратата и изстреляли четиринайсет куршума в червената роба на кардинала по погрешка? Това е убийство. — Тя се изправи и погледна Фароу в очите. — Но понякога църквата трябва да отстъпи пред натиска на правителството. А Ектор Ривас ходи на свобода и дори взема причастие. — Тя бързо се прекръсти.

Фароу знаеше достатъчно за историята, за да е наясно, че църквата не се прегъва лесно.

Нито дълго.

Сестра Мод хвана ръцете на Грейс в своите.

— Ако Ектор Ривас е взел сина Ви за заложник, ще се моля за Вас. Но не мога да Ви помогна с нищо друго.

— Можете да ни представите на Асенсио Белтран — каза Фароу.

— Сигурни ли сте? — попита сестра Мод и поклати глава. — Ако Ектор Ривас е дявола, Асенсио Белтран е главният му съперник в ада.

Фароу се усмихна.

— Нека врагът на врага ни има дълъг и плодотворен живот.