Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (47)

Четиридесет и шеста глава

Ломас Санта Фе

Понеделник, 00:20 ч.

Фароу се обърна към мъжа в камуфлажния костюм:

— Ей ти, там под дърветата. Навлязъл си в частна собственост. Излез с вдигнати ръце.

Непосредствената реакция беше мълчание. После мъжът бавно обърна глава по посока на Фароу. В същото време снижи дясното си рамо. Сваляше пушката от рамото си.

— Ако посегнеш към тази пушка, си мъртъв — предупреди го Фароу.

Онзи замръзна неподвижно.

— Виждаш ли го? — попита той по радиостанцията си.

Отговорът явно беше отрицателен, защото мъжът бавно вдигна ръце.

— Ние сме федерални правоохранителни агенти и това е официална операция — каза той. — Застани така, че да можем да те видим.

— Не ми пука, ако ще да сте извънземни от третата галактика. Нарушавате частна собственост и сте въоръжени. Аз се страхувам за живота си и имам пълно право да ви застрелям на място. Пристъпи назад и извън прикритието си, за да те огледам.

След няколко секунди мъжът бавно се изправи. Като държеше ръцете си така, че да се виждат, той пристъпи назад и излезе от скривалището си. На лунната светлина Фароу видя жълтите букви на гърба му.

Още един шериф.

— Виждаш ли надписа на гащеризона ми? — попита шерифът. — От него ще разбереш кои сме.

— За толкова глупав ли ме мислиш? Можеш да си купиш такъв и по интернет. Продължавай да вървиш назад към мен.

— Не се държиш особено умно.

— Важното е, че мога да стрелям много точно, другото няма значение. Върви назад.

Шерифът продължи да пристъпва бавно назад. Когато стигна на около два метра, Фароу излезе от сенките, като все пак остави шерифа между себе си и стрелеца.

— Кажи на снайпериста си в плевника да си махне пръста от спусъка — каза Фароу.

Шерифът стоеше неподвижно, но не каза нищо.

— Кажи му.

— Не стреляй — каза шерифът в радиостанцията, после се обърна леко, опитвайки да погледне зад себе си.

В сумрака Фароу видя тънкия микрофон, който минаваше пред бузата му.

— Очите напред — скастри го Фароу.

— Ние сме федерални офицери. Ти затъваш в дълбоки лайна.

— А ти вече си затънал до шията в тях — каза Фароу. — Двамата с теб ще отидем до къщата, където има достатъчно лампи, и ще оставим съдията да реши кой какво прави тук, с кого и срещу кого.

— Ти си нейният бодигард?

— Загря най-после. Ще вървя в сянката ти, така че напомни на своите момчета за Руби Ридж и какво се случва със снайперисти, които не се прицелват добре^[1].

— Той е бодигардът на съдията! — извика шерифът. — Задръжте огъня. Отиваме вътре.

Фароу вървеше близо зад шерифа, когато излязоха изпод дърветата и прекосиха бавно моравата. Кожата в основата на тила му настръхна от усещането, че е на мушка. Държеше дясната си ръка сгъната при лакътя, в позата на човек, който държи оръжие.

Нямаше оръжие, но не искаше никой да разбере това, преди да влезе в къщата.

Когато шерифът стигна до първото стъпало към верандата, входната врата се отвори широко. Шерифът вътре беше следил съобщенията по радиостанцията. Той държеше пистолет до бедрото си, готов да го вдигне и стреля.

— Спокойно — каза Фароу.

После пристъпи под лампите и му показа празните си ръце.

— Мамка му! — ядоса се на себе си шерифът с гащеризона.

— Спокойно, няма да кажа на другите — каза му Фароу. — Просто исках да стигна до къщата, без да ме е пречукал някой снайперист нервак.

— Кой си ти? — попита мъжът на прага. — Това е федерална сцена на местопрестъпление. Какво правиш тук? — На якето беше написано името „Харкин“ с жълти букви точно над логото на шерифската служба.

— Шериф Харкин, аз представлявам интересите на един служител на Федералния съд — каза Фароу отчетливо. — Казва се съдия Грейс Силва. Имате ли заповед за обиск, за да се намирате на нейна собственост?

— Ти си арестуван за възпрепятстване на правосъдието и това е само за начало.

Грейс се появи в коридора зад шерифа. Тя не само беше сменила дрехите си, но и беше изтрила преднамерено силния грим.

— Той не възпрепятства нищо — каза тя на шерифа с най-властния си съдийски тон. — Той си върши работата.

— Да се промъква тайно в мрака?

Усмивката й би могла да замрази и огън.

— Когато Тед настоя за среща в полунощ в една безлюдна къща, реших да доведа някого със себе си. Изглежда, Тед е решил същото. — Тъмният й поглед обходи шерифите. — Следващия път, когато устроите такова представление, ми обяснете предварително целта му.

Фароу стоеше с непроницаемо изражение, но се радваше, че Грейс не е насочила всичката тази властност и презрение срещу него.

— Влез — каза тя на Фароу. — Това са истински федерални шерифи. Очевидно Тед е федерално защитен свидетел, въпреки че никой не ми казва на какво точно престъпление е станал свидетел той.

Фароу влезе в къщата, преди шерифът да успее да го спре.

— Защитен свидетел, а? Ние им викахме доносници едно време. Само ти губят много време, преди да снесат нещо полезно.

Грейс разбра посланието и изпрати едно от своя страна:

— Свикнала съм да разчиствам набързо излишните формалности.

Фароу кимна и предостави на нея водещата роля. Той се оправяше повече от добре в сенчестия свят, но това тук беше нейният свят.

И тя беше в стихията си.

Той я последва по коридора и в уютно обзаведената дневна, която щеше да се нарича дневен салон, ако в ранчото имаше салон. Друг шериф с черно яке стоеше в центъра на голям, великолепен персийски килим. На неговото яке пишеше името Талман.

Тед Франклин стоеше зад Талман и го използваше за прикритие.

Фароу мина встрани. Искаше да види мъжа, който бе отгледал Лейн и после го бе дал в ръцете на Касапина от Тихуана.

Франклин представляваше едър, масивен мъж, с изражението на човек, който е прекалено привързан към алкохола и мрази физическите натоварвания. Носеше скъп костюм на тънко райе и лъснати до блясък мокасини. Лицето му беше подпухнало — или от пиене, или от недоспиване. Вероятно и от двете. Очите му бяха кървясали и присвити.

— Кой е този? — попита мрачно той.

— Ти си довел твои приятели на партито — каза Грейс, — а аз — мои.

— Кой е той? — настоя да разбере отново Франклин. Обърна се към Талман. — Накарайте го да ви покаже някакъв документ за самоличност.

Талман се намръщи.

— Вие не сте ми шеф, господин Франклин. Технически погледнато, още не сте дори и защитен свидетел. Съгласихме се да дойдем с Вас дотук като един вид проява на добра воля. Така че докато Вие и адвокатът Ви не сключите сделката, не ми се правете на важен.

Франклин гледаше, сякаш са го шамаросали. Изправи рамене и се обърна към четвъртия мъж, този с лъскавото куфарче. В момента той слизаше по стълбите от втория етаж.

— Кажи им, Стю — каза Франклин.

— Да, Стю — подкани го Грейс студено, — обясни на всички точно какво означава този фарс.

Стърджис се огледа, видя един непознат и не каза нищо.

Фароу се взря в мъжа, който явно беше Стюарт Стърджис, адвокат на най-богатите престъпници. Наближаваше петдесетте, гладко избръснат, стоманеносивата му коса до раменете беше с пострижка за поне двеста долара. Носеше черен копринен костюм за две хиляди долара, с черна копринена риза и бяла вратовръзка.

Явно гангстерският шик се завръщаше на мода.

— Намери ли го? — попита Франклин.

— Не. Кой е този? — попита той и посочи с глава Фароу.

— Къде е? — изръмжа Франклин на Грейс.

— Кое къде е? — попита тя безгрижно.

— Компютърът.

— Компютърът? Имаш предвид компютъра на Лейн, този, който той използваше, преди да отиде в „Ол Сейнтс“.

— Компютърът е мой — повиши глас Франклин. — Аз го платих. Дяволите да те вземат, кучко, къде е той?

Фароу се хвърли към Франклин. Талман застана между тях двамата.

— Съдия Силва, дойдохме тук, за да помогнем на съпруга Ви да си прибере някои лични вещи. Ако ни съдействате, скоро ще се махнем оттук.

— Според закона — каза тя със спокоен, строг глас — компютърът не принадлежи на Тед. Той го подари за рождения ден на сина ни. Така че дори и да намерите компютъра, нямате никакви права над него. Ако това е всичко, господа, аз ще си лягам. Имахме тежък ден.

Франклин си проправи път покрай Талман и се извиси над Грейс.

— Къде е шибаният компютър? Бог ми е свидетел, ще ти счупя врата, ако не…

— Господин Стърджис — прекъсна го тя студено, — бихте ли обяснили на клиента си какво е причиняване на телесна повреда първа степен? Или аз да го направя?

Шерифът хвана решително Франклин над лакътя и го завъртя към себе си.

— Къде би трябвало да е компютърът? Сам ще отида да го потърся. Ако го намерим, ще оставим адвокатите да спорят чий е.

— В спалнята в края на коридора вдясно — каза Франклин. — Трябва да е там.

Талман изгледа Грейс смутено.

Фароу разбираше как се чувства Талман. В света на шерифите федералните съдии бяха богове. Определено не биха се осмелили да ядосат някой от тях.

— Имам заповед за конфискуването на компютъра Ви, Ваша Чест — каза Талман и извади някакъв документ. — Той е доказателство в едно текущо разследване.

Грейс прочете документа бързо и внимателно. Беше виждала доста подобни листове. После върна заповедта на Талман.

— Вземете всеки компютър, който намерите горе. Но побързайте. Ако исках да прекарвам някакво време близо до Тед, щяхме да сме още женени.

Талман се изкачи по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж. Стъпките му отекваха надолу чак до входа.

Стърджис хвърли куфарчето си върху едно тапицирано с плат канапе и седна. Явно и той бе имал тежък ден.

Грейс отиде до голям черешов шкаф и отвори стъклените му вратички. Извади кристална гарафа в комплект с чаши.

Фароу я гледаше. Той май беше единственият човек в стаята, който можеше да долови гнева и презрението под повърхността на привидното й спокойствие.

— Някой иска ли нещо за пиене? — предложи тя.

— За мен скоч, моля — обади се веднага Стърджис. Грейс наля два пръста от златистата течност в една кристална чаша и му я подаде.

Очите на Франклин я проследиха жадно.

Грейс го погледна с въпросително повдигнати вежди.

Той извърна глава.

Тя наля още една чаша и застана пред него. Франклин я изгледа с омраза в очите. После грабна чашата от ръката й и я изгълта наведнъж.

Усмивката на Грейс накара косъмчетата по тила на Фароу да настръхнат. Той си напомни никога да не застава между тази жена и благополучието на сина й.

— Горкият Теди — каза Грейс без никакво съчувствие. — Какво си направил, което да изисква намесата на най-скъпия криминален адвокат в Калифорния?