Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (74)

Седемдесет и трета глава

Сан Исидоро

Понеделник, 10:15 ч.

Фароу и Грейс се върнаха в голямата стая на автобуса навреме, за да видят как Стийл и агентът на ФБР предпазливо се ръкуват през масата.

— Старши агент Кук се съгласи с едно предложение, което ще гарантира на ФБР пълен контрол над събитията в тяхната юрисдикция — каза Стийл, преценявайки думите си дипломатично. — Екипът му за наблюдение, както и въоръженият отряд ще покриват размяната с пълна власт да прекратят операцията, ако той, като полеви командир реши, че е прекалено опасна.

Фароу застина на място.

— Да прекрати операцията? Опасно? Той се тревожи единствено, че Франклин може да получи куршум в задника.

— Точно сега — намеси се Кук — аз самият бих му пратил някой куршум. Как мразя тези информатори! Боже, мразя и тинята, в която се крият. Вече казах на Тед и адвоката му, че или ще съдействат напълно, или да забравят за каквато и да било сделка с прокуратурата. — Той погледна Грейс. — Жалко, че не сте дошли при мен, вместо при „Сейнт Килда“. Всичко щеше да бъде много по-чисто.

— Когато трябваше да решавам, не знаех за вашето съществуване — отвърна Грейс. — Но дори и да ви познавах лично, пак щях да се обърна към „Сейнт Килда Кънсалтинг“. Те представляват моите интереси и ничии други.

Кук леко се начумери.

— След като съм в екипа, който разследва Калдерон от две години, ако моят син беше взет за заложник, и аз щях да се зачудя дали да не отида при „Сейнт Килда“. И да се разделя с кариерата си.

Фароу си наля чаша кафе от каната на кухненския плот и се обърна към Кук.

— Но пак щеше да си задължен да играеш по правилата, които ти диктува значката, нали?

— Кое те тормози? Това, че ние ще имаме контрол над операцията ли? — попита Кук. — Знаеш, че трябва да отида при шефовете си с чисти ръце. Това означава да контролираме операцията от тази страна на границата.

Фароу отпи от кафето си и изчака да чуе това, което очакваше, иначе всичко пропадаше.

— Но това не означава, че ме интересува какво ще правиш от другата страна на границата. Ако искаш да простреляш Ектор между очите и да го довлечеш тук мъртъв, действай. Само не ми казвай нищо предварително.

Точно това се надяваше да чуе Фароу.

— Отричаш да знаеш нещо и си чист — каза той, козирувайки на Кук. — Това е основната причина за съществуването на „Сейнт Килда“. Но приемам условията ти. Обаче имаме един проблем.

— Само един? — попита Кук кисело.

— Ектор иска да бъда някъде, където може да ме вижда, и то от тази страна на границата — каза Фароу.

— Мислиш ли, че подозира, че сме му заложили капан? — попита Стийл, докато Кук обмисляше възможните значения на думите на Фароу.

— Не. Той просто ми няма доверие и иска за по-сигурно да съм му под око.

— Хитър е — каза Кук и погледна Стийл. — Може ли някой друг от вашите хора да поеме нещата на юг от границата?

— Не — отвърна Фароу веднага.

— Какво? — възкликна Кук. — Ти да нямаш клонинг, за който не знаем?

— Не, но сега, когато това официално е федерално разследване, няма да поставя агенти на „Сейнт Килда“ в ситуация, която може да им коства живота или свободата.

— Хей, слушай — прекъсна го Кук. — Казах ти, че няма да питам какво са правили вашите хора в Мексико. То е извън моята юрисдикция. Не е мой проблем.

— Можеш да обещаваш колкото си искаш имунитети — възрази Фароу, — но дали ще си спазиш обещанието, зависи от директора на ФБР, главния прокурор и неколцина съдии.

Кук не изглеждаше доволен, но не опита да спори.

— Стийл ми каза какво се е случило с теб преди шестнайсет години.

— Тогава знаеш защо нямам доверие на системата и защо няма да позволя други агенти на „Сейнт Килда“ да станат играчи в твоята игра.

— Значи ще се откажете от мексиканската част от операцията? — попита Кук.

— Не съм казвал нищо по този въпрос. От теб искам единствено една триметрова стълба и маратонки четирийсет и четвърти номер.

Кук погледна Стийл.

— Той сериозно ли говори?

— Той се е състезавал на петдесет метра спринт в колежа — обясни Стийл. — Още бяга добре.

Грейс обви ръка около ръката на Фароу.

— Какво ще правиш?

— Със сигурност няма да ти кажа пред Кук, защото има вероятност да се наложи тайно преминаване на границата.

— Какво? — примигна тя.

— Може да се наложи да прескоча оградата по границата, за да мина в Мексико — каза Фароу. — При Отей Меса просто не се действа така. Повярвай ми.

Гърдите я заболяха от вика, който потисна.

„Няма полза да спираш да дишаш.

Дишай.“

— Добре — кимна тя. — Какво искаш да свърша аз?

Той се усмихна.

— Разни неща, които все още са незаконни в някои щати.

Грейс не знаеше, че е способна да се засмее, докато не чу, че го прави. Част от напрежението й се изля в този смях. Но после погледна часовника си.

„Дишай.“