Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (42)

Четиридесет и първа глава

Тихуана

Неделя, 23:06 ч.

Мълчанието в джипа беше толкова плътно, че можеше да го нарежеш на филии и да го поднесеш с хляб. Въпреки че всички прозорци бяха отворени, в купето вонеше на пот. Срещата с Ектор въздействаше така на мъжете, независимо колко корави бяха.

Фароу и Грейс седяха близо един до друг, почти притиснати, така че тя да се грее от топлината на тялото му. Когато жената отвореше уста да каже нещо, Фароу леко стисваше ръката й.

„Не говори.“

Колата най-после спря пред ярките светлини на хотела, където Грейс и Фароу бяха отседнали. Фароу я вдигна на ръце и я свали от колата, а после се обърна към мустакатия.

Грейс не чу какво каза Фароу, когато мустакатият се отдели леко от останалите мъже, но забеляза, че нещо премина от дланта на единия в дланта на другия. Веднага щом мъжът се качи обратно в джипа, шофьорът потегли бясно, сякаш гумите му са се подпалили.

— Какво беше това? — попита тя Фароу.

— Набирам хора.

— Какво?

— „Сейнт Килда“ има нужда от повече връзки в Мексико.

— Шпиони.

Фароу сви рамене.

— Лъжите и предателствата нямат край, нали? — промълви тя.

— Има предостатъчно лъжи и предателства и от двете страни на линията.

Грейс погледна Фароу. Той беше изоставил непроницаемото си лице. Беше изморен от нещо по-сериозно и дълбоко от липсата на сън. Подаде на пиколото разписката за колата и зачака търпеливо, загледан във върховете на новите си ботуши.

— Какво стана? — попита тихо тя и пристъпи към него. — Какво толкова държеше да ти покаже Ектор?

— Труп, който ще виси от един мост над магистралата по някое време утре. Само дето още не е труп. Все още е онзи мъж, който сложи бомбата в Енсенада.

— Трябва да кажем на… — Тя млъкна рязко. Издиша шумно. — Няма значение. Стари рефлекси.

— Не се тревожи, amada. Той ще се зарадва на смъртта.

Грейс затвори очи, за да не гледа ярките светлини на града.

— Оставила ли си в хотела нещо, без което не можеш да живееш? — попита Фароу.

— Единственото, без което не мога да живея, е синът ми.