Лео Таксил
Свещеният вертеп (96)

Заговор срещу Григорий VII

Синът на префекта Стефан — Ченчо, когото Григорий отлъчил заедно с неколцина други сеньори от църквата, организирал о тяхна помощ заговор срещу папата. По това време Григорий водил борба срещу Хенрих IV. За да си осигури подкрепата на императора, Ченчо му написал писмо, в което обещавал да му изпрати Григорий окован.

Въстанието било насрочено на връх Коледа.

Както било прието, папата извършвал богослужението в черквата. Когато вярващите се запътили към него, за да получат причастие, заговорниците извадили мечове, нахвърлили се върху папата и го дръпнали от олтара. Пламнала отчаяна схватка. Григорий трябвало да преживее доста неприятни минути: заговорниците го теглели за косата, биели го с плоската страна на мечовете си и за цял живот му оставили белег на челото. Те му смъкнали символите на папската власт и искали да го откарат извън града, но поради тревогата градските порти се оказали заключени. На Ченчо не му оставало нищо друго, освен да откара пребития папа в замъка си. Призори около кулата, в която се намирал папата, се събрала въоръжена тълпа. Подстрекавана от духовенството, тя започнала да я обсажда. Ченчо се бранел храбро. Но когато били пуснати в действие обсадни машини и привържениците на Григорий завзели крепостната стена на замъка, Ченчо решил да сложи край на кръвопролитието и започнал преговори със светия отец. Двете страни се спогодили папата да получи незабавно свободата си, а Ченчо — пълна прошка.

Григорий побързал да демонстрира колко струва папската дума. Щом влязъл в Латеранския дворец, той обнародвал була, с която осъждал Ченчо на вечно изгнание плюс конфискация на имотите му и лишаване от всички видове собственост.

Скоро след това обаче и духовенството, което било недоволно от реформите на Григорий, се обединило с бароните и с архиепископ Гиберт, привърженик на императора. Окуражен от въстанието на Ченчо, архиепископ Гиберт, който се стремял да завладее папския престол, организирал нов заговор срещу папата. Но докато Ченчо и неговите привърженици изповядвали републикански идеи, Гиберт и неговите съюзници се стремели да постигнат само личните си цели. След като се сговорил с въстаналите, императорът свикал на 24 януари 1076 година събор във Вормс^[1], на който кардинал Хуго Белия изложил обвиненията си срещу Григорий. Той представил документи, уличаващи папата в цяла редица престъпления, и по-специално в това, че е отровил седмина свои предшественици и е организирал покушения срещу неколцина суверени. Освен това кардиналът представил пред събора писма от кардинали, от членове на римския сенат и от епископи на разни провинции.

Ще дадем няколко цитата от присъдата на събора.

Хилдебранд, който високомерно прие името Григорий, се гаври с правосъдието, като изпълнява едновременно ролята на обвинител, свидетел и съдия. Той разделя мъже от жените им; предпочита продажните жени пред законните съпруги; освещава прелюбодейството; насъсква населението срещу сеньорите; опитва се да принуждава владетелите и епископите да плащат за короната и митрата^[2] на римската курия. Той превърна в търговска стока свещеническия сан, купува провинции, продава духовни звания и се стреми да събере в съкровищницата си златото на целия християнски свят. И затова ние от името на императора на Германия, от името на сеньорите, прелатите, сената и християнския народ заявяваме, че Григорий се сваля от апостолския трон, който той опозори.

След като изслушал обвиненията, императорът се обърнал към народа и духовенството на Рим с послание, което завършвало със следните думи:

Предаваме монаха Хилдебранд на вашата воля. Вдигнете се срещу него и нека оня, който ни е най-верен, пръв го осъди и накаже. На нас не ни е нужна неговата кръв, ние искаме само да се изгони този гнусен човек от апостолския престол, защото след като бъде низвергнат, животът ще стане за него по-тежък от смъртта.

След това императорът изпратил на папата писмо:

Хенрих, крал по божия воля, а не узурпатор — до Хилдебранд, вече не папа, а лъжемонах… Махни се, ти, който си анатемосан и осъден с присъдата на нашите епископи. Напусни заграбеното от тебе място, за да се възкачи на престола на свети Петър друг, който няма да прикрива насилията под плащаницата на вярата…

Пармският свещеник Ролан бил изпратен с това послание в Рим вместо император Хенрих, когото Григорий VII викал при себе си. Ролан пристигнал тъкмо по време на събора и се обърнал направо към папата с думите: „Моят господар, императорът, а също и германските и италианските епископи ти заповядват да напуснеш апостолския трон, който ти оскверни с престъпленията си.“ И веднага съобщил на народа и духовенството, че на света Троица трябва да бъде избран нов папа. Ролан още не бил завършил речта си, когато римският префект го арестувал, и ако не се бил намесил лично светият отец, войниците щели да го убият на място. Като ловък дипломат, Григорий VII разбирал, че публичната саморазправа ще бъде неизгодна за него. В своята патетична реч той убеждавал присъстващите „да понесат със смирение обидата на безумците, които са изменили на бога“.

В отговор на обявената война Григорий VII отлъчил от църквата краля и неговите съучастници и като се опирал на своето право да коронясва и сваля владетели, го лишил от престола: „… с получената от бога власт освобождавам всички християни от клетвата за вярност, която са положили или ще положат пред него, и запрещавам на всички да му служат като на крал.“

Но Григорий нямал намерение да се ограничи само с думи.