Лео Таксил
Свещеният вертеп (140)

Трезви мисли

Папата бил принуден да се откаже от голямата афера и затова се постарал да се компенсира в цяла поредица от дребни операции, в резултат на които се получила доста кръгла сума.

Най-доходно предприятие било организирането на публични домове под високото покровителство на първосвещеника. Тези домове били предназначени специално за аристокрацията и духовенството, персоналът им се подбирал особено грижливо. Всяка година те носели на папата двадесет хиляди дуката. Достоверността на тази цифра се потвърждава от историка Корнелий Агрипа^[1], който съобщава по този повод интересни неща.

„Прелатите от апостолската курия — казва той — също имаха известни права върху една част от приходите на тези домове. Това се смяташе за толкова естествено, че често ми се е случвало да чувам как епископите, пресмятайки своите доходи, казват: «Двата бенефиция^[2] ми дават три хиляди дуката годишно, енорията носи петстотин, манастирът — триста, а петте курви в бардаците на папата ми носят двеста и петдесет.»“

Тъй като не искаме да подменяме фактите с предположения, ние няма да твърдим, че организирането на аристократически публични домове е било доходно перо за Сикст IV. Кардинал Санта Лучия може да е получил разрешението да открива публични домове безплатно, под формата на възнаграждение за някакви заслуги. Както и да е, самият факт е безспорен и заслужава да се спомене. Нека отбележим и това, че по някакви причини Сикст IV разрешил на кардинал Лучия и на всички членове на неговото семейство да се занимават със содомия през трите най-горещи месеца на годината.

Някои църковни автори се осмеляват да твърдят, че Сикст IV бил покровител на науките и изкуствата. Това твърдение е абсолютно несъстоятелно. Повод за него е дало купуването на известен брой ценни ръкописи, продавани на безценица от гръцки бежанци^[3].

Светият отец просто, както се казва, се възползвал от случая и така обогатил с тези съчинения библиотеката на Ватикана^[4]. В действителност той проявявал към писателите и художниците оскърбително равнодушие и дори жестокост.

По този повод Бейл съобщава една характерна подробност.

Нещастният Теодор от Газа^[5] посветил целия си живот на превода на Аристотеловата „Зоология“. Той отнесъл на папата един екземпляр, богато украсен със злато и скъпоценни камъни. Сикст приел книгата и се заинтересувал колко струва подвързията. Когато авторът му съобщил цифрата, папата наредил да му платят за подвързията, без да прибави към тази сума мито един грош. Теодор от Газа хвърлил в Тибър парите на светия отец и се уморил от глад.

Нима негово светейшество е имал време да се интересува от писателите, от Аристотел и неговите преводи, когато трябвало непрекъснато да мисли за пари, и, както казва по-късно Данте, „да обогатява своите мечета“, да раздава на мнимите си племенници или синове ленни владения^[6], да им търси жени и да разширява в същото време собствените си владения?!

Сикст се нуждаел от пари, за да осъществи един проект, който отдавна обмислял; освен това той не бил забравил своеволните флорентинци, които се осмелили да обесят Салвиати.

Благодарение на търговските си операции папата събрал необходимата сума, за да организира войска. Начело на нея той поставил синовете си и обявил война не само на Флоренция, определена от него за сина му Джеромо Риарио, но и на Венецианската република, която мечтаел да превърне в херцогство за един от племенниците си.

Достопочтен първосвещеник!

Отначало папската войска спечелила няколко победи, но в последния момент, когато й оставали още няколко усилия, за да превземе Венеция и Флоренция, главният нерв на войната бил поразен. Парите в папската хазна се свършили. Естествено войниците се сражавали не от любов към бога и неговите представители; те заявили, че ще захвърлят оръжието, ако не им се плати. Светият отец се оказал натясно и не могъл да измисли нищо друго, освен да въведе нов данък за войната срещу турците.

Това било вече прекалено — колкото и да били затъпели хората, тази була предизвикала всеобщо възмущение. Папските бирници се завърнали в Рим с толкова жалка плячка, че Сикст не могъл да задържи войските си. След три години грабежи, пожари и убийства той трябвало да моли за мир.

Когато разбрал окончателно, че не ще може да подари херцогство на любимия си Джеромо Риарио, папата се поболял от мъка и умрял.

След смъртта на Сикст римляните опожарили дворците на неговите племенници Риарио и дела Ровере; гневът и омразата им били толкова силни, че не пощадили дори дърветата в градините на царствените синчета.

Тълпата опожарила замъка, който първосвещеникът си бил построил с парите на поклонниците, разбила складовете с храните на светия отец и раздала продуктите на бедняците.

А когато редът в града бил възстановен, кардиналите можели спокойно да пристъпят към избирането на нов папа, за да заменят покойния негодник с друг.