Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Хонорий III[1]
Приемникът на Инокентий Хонорий III ознаменувал възкачването си на престола със заповед да се засили преследването на албигойците. Такива хора като свети Доминик и Симон де Монфор нямало нужда да се подканват. Те продължавали да покриват Южна Франция с клади и ешафоди. В края на краищата Симон бил убит под стените на Тулуза, а скоро умрял и Доминик, който се гордеел, че е сложил на солидни основи учредения от него свещен трибунал на инквизицията. Хонорий горчиво съжалявал за тези два стълба на апостолския трон, но не губел време и започнал да им търси заместници. Това не било толкова лесно. Всеки ден не се срещат хора, способни да избият населението на цял град. На края светият отец успял да склони френския крал Людовик VIII[2] и той изпратил армията си на помощ на сина на Симон де Монфор, който продължавал да унищожава албигойците. Работата завършила с поголовно избиване на еретиците. Онези, които съумели да се спасят от смъртта, избягали в Ломбардия, но и там не ги оставили на мира. Папата отлъчвал от църквата всеки, който дава подслон на бегълците.