Лео Таксил
Свещеният вертеп (149)

Велик лицемер

С възкачването на Лъв X на престола в римската курия настъпили твърде съществени промени. Не защото Лъв X бил по-малко порочен от предшествениците си, но неговата развратност имала изтънчен характер и била облечена в по-естетични форми. Властването му се отличавало с пищност и блясък и се съпровождало с всички безумства, които жаждата за развлечения може да внуши на един управник, погълнат изцяло от насладите. Той се заобиколил с красиви жени, учени, артисти и художници. Що се отнася до религията, той направо пущал шеги по неин адрес, като заявявал, че религията е институт, предназначен да бъде юзда за народа, но в никакъв случай не бива да връзва ръцете на богатите и властниците.

Присмехулник по натура, той находчиво се подигравал на наивниците, които се отнасяли с почит към ритуалите на богослужението.

Лутер^[1] в съчиненията си твърди, че Лъв X отричал безсмъртието на душата и дори веднъж, след като изслушал спора на двама изкусни богослови, които обсъждали този основен въпрос на християнството, казал: „Вашите доводи в полза на утвърдителния отговор ми изглеждат дълбоко обмислени, но аз предпочитам отрицателния отговор, защото той ни подтиква да се отнасяме с по-голямо внимание към тялото си и да ценим повече днешния ден.“

В същото време, бидейки лицемер като всички свещеници и отлично разбирайки каква полза носят лъжливите глупости, които се крият зад църковните догми, Лъв X с декрет задължавал всички философи, преподаващи в университетите, „да водят борба срещу ученията, които се отклоняват от вероучението на църквата и твърдят, че душата е също така смъртна, както и тялото, и светът е вечен“.

По времето на този папа необикновено процъфтели науките, изкуството и литературата. Рафаел^[2], Микеланджело, Кореджо^[3], Ариосто^[4] и други придали на епохата небивал блясък. Естествено, не трябва да преувеличаваме ролята на Лъв X. Всички тия знаменити хора се прославили още преди той да се възкачи на престола; той е имал само щастието да бъде съвременник на велики хора. Той успял да използва техните разностранни таланти за собствената си възхвала — в това се състои единствената му заслуга.

Същевременно много факти говорят, че самият Лъв X бил посредствен и ограничен човек. Нека вземем за пример дори само декрета му срещу свободата на печата.

Декретът сочел тежките за религията последици от книгопечатането и жаждата за знания, която внезапно завладяла умовете.

По-нататък папата ограничавал свободата на писателите със следните изисквания. Всички трудове, предназначени за публикуване, минавали през предварителна цензура: никоя книга не можела да бъде отпечатана без одобрението на папския викарий или на „стопанина на светия дворец“.

По такъв начин съдбата на плодовете на човешката мисъл — философските и литературните произведения — се решавала от невежи, запознати само с книгите на свещеното писание; невежеството на тия господа не може да се сравни с нищо, а тъкмо те били натоварени със задължението да, забраняват и проклинат всичко, което влиза макар и в най-незначително противоречие с нелепите басни, на които се крепяла религията.

Непокорните художници или писатели били заплашвани с отлъчване. „Отлъчване ли? Чудо голямо — ще възрази читателят. — Не е чак толкова страшно.“ Но не се усмихвайте презрително, а дочетете докрай. „Виновните — гласи декретът — ще бъдат отлъчвани като еретици.“ А ние знаем, че отлъчените от църквата еретици били изгаряни живи.

Ето как покровителствал Лъв X науките и изкуствата!

Папата, който бил превъзнасян за щедростта му към художниците, харчел огромни суми и за развлечения. Жените му стрували много скъпо: освен обикновените подаръци той уреждал в тяхна чест и пищни празненства. Във Ватиканския дворец държал шутове, комедианти, танцувачки и музиканти, които обсипвал с благодеяния; за развлечение на папата освен разните представления се уреждали и надбягвания с коне или биволи. Страстен ловец, той придавал на лова разкоша и изискаността на църковна церемония. Ако ловът бил сполучлив, той щедро награждавал всички около себе си. А в случай на неуспех, ако някой нещастник се мернел пред очите на ядосания папа, рискувал не само свободата, но и живота си. Това весело прекарване на времето се отразило пагубно върху работите на римската църква. До свикването на Латеранския събор^[5] папската хазна била опустошена. След като сразил с жестоката була книгопечатането, на същия събор Лъв X прогласил була в полза на лихварството. Естествено, неговата благосклонност към тоя занаят не била безкористна.

В онази епоха самата църква била най-големият лихвар и булата улеснявала нейните финансови операции; освен че увеличавал процентите в полза на лихварите, този указ изисквал да се внася половината от процентите в папската хазна.

Лъв X спекулирал с бедността и нуждата на своите поданици. Той карал бедняците да плащат неговия разкош, като ги принуждавал да търсят услугите на лихварите.