Лео Таксил
Свещеният вертеп (67)

Втора молитва

Прародителю мой!

Безгранична е любовта ми към теб и затова чуй молитвите ми: братовчедът Хикс, младо момче още, е обзет от желание да си премери силите с моите войски. Моето сърце ще възликува, ако челото му се украси с лаври. Бъди милостив и ми подари победа над този самохвалко. Нека се сбъдне молитвата ми, но не преди да се изтребят двете армии в двубой, защото колкото повече са убитите, толкова по-значителна е победата.

Твой… На твоето милосърдие… В помисли за теб… Крал Зет и прочее, и прочее…

„Дявол да го вземе — казва Саваот, — какво мога да направя, за да угодя на двамата монарси? Тия скотове се разплодиха по земята и ме вкарват в задънена улица, като се уповават на моето всемогъщество! Ей богу, да се оправят сами! Няма да им се бъркам в работите!“

Какъвто и да е изходът, има ли право победеният да обвинява бога, че не се е вслушал в молитвите му?

Разбира се, не!

Сами виждате колко безпристрастно преценяваме положението на Саваот. В такъв случай разрешете ни да добавим, че битката се състояла, и по всичко личи, че бог няма никаква вина за победата на войниците на светия отец над сарацините.

А и самият първосвещеник изглежда не се е надявал много на божията помощ в своите военни работи: той предварително разположил в боен ред войските си и укрепил брега с кордон стрелци, като по този начин попречил на противниковите кораби да стоварят подкрепление.

Обикновено езичниците просто пленяват враговете си. Но християните не се задоволяват с това — религията им повелява да уредят голямо кърваво пиршество в чест на победата над неверниците. Въпреки че сарацините били избити, войските на първосвещеника подложили цялата местност на огън и меч. Подялбата на огромната военна плячка била извършена още на бойното поле. На самия папа се паднала, представете си… съпругата на сарацинския вожд, една поразително красива жена.

Светият отец се ползвал със славата на изключителен развратник. Възможно е да е предпочитал младите момчета, но не се отказвал и от нежния пол. Но папата не си откраднал нито една целувка от устните на прекрасната сарацинка. Жестокостта на този изверг била по-силна от похотливостта му. Той грабнал с две ръце огромната сабя и с един удар обезглавил пленницата.

След това наместникът на свети Петър претърсил трупа и смъкнал златния прочелник и скъпоценностите от тюрбана на жертвата.