Лео Таксил
Свещеният вертеп (106)

Интересно книжле

Един автор, когото в никой случай не можем да наречем антиклерикал, понеже самият той бил монах, е оставил на потомството твърде интересно книжле за нравите, които царели в манастирите в средата на XII век. Неговото съчинение жанрово не може да се отнесе към веселия анекдот, сатирата или памфлета. Той по-скоро е сбор от предписания за дисциплината. Това е кодексът на клюнийския абат Петър, който на времето оказа помощ на Инокентий II. Дори само този факт показва, че той е проявил голяма гъвкавост по отношение на морала. И щом дори един такъв човек не е могъл да понесе безобразията на братята монаси и е сметнал за нужно да обнародва своя законник, с който цели да поправи нравите на духовенството, можем да си представим докъде е било стигнало то в своята разпуснатост.

Първата част на това интересно книжле е посветена на размишления за заблудите на Мохамед. Няма да спираме вниманието на читателя върху нея. Много по-значителна е втората част на това произведение. Ще дадем само няколко цитата от манастирските статути на ордена, към който принадлежал Петър.

„Да се забрани на монасите през третия ден от седмицата, в сряда, да ядат диви патици и водни кокошки, защото те спадат към породата на птиците, макар и да плуват…“

Това предписание доказва, че Александър Дюма не е клеветил патер Горанфло, който, по неговите думи, си хапвал през постните дни тлъста кокошчица, като предварително я кръщавал шаран.

„Да се забрани на монасите да пият след вечеря каквито и да било настойки със захар, мед или пипер…“

Намеренията на благочестивия монах са напълно ясни: тези напитки действат възбуждащо и монасите изглежда съвсем преднамерено са ги употребявали.

„Да се забрани на монасите да се хранят повече от три пъти дневно.“

По колко ли пъти на ден са плюскали за сметка на епархията тези набожни лицемери?! Навярно те са заклали и излапали не един овен.

„Да се забрани на монасите да носят украшения и скъпи платове…, както и да имат повече от двама слуги…“

Добре са се нареждали тия господа… Интересно, с колко ли слуги е разполагал всеки от тези безделници?

„… Да остават с млади жени в приемните през нощните часове…“

Обикновено в приемните се водят разговори с посетителите. И, естествено, не през нощта. Можем да бъдем сигурни, че те са се занимавали с нещо друго.

„Да се забрани на монасите да отглеждат маймуни, както и да се уединяват в килиите си с новооглашени, под предлог, че ги учат на молитви…“

Обучаване на молитви! Великолепно! Струва си обаче да се замислим над явното несъответствие на такива думи като „отглеждане на маймуни“ и „уединяване с послушници“. Защо ли Петър обединява тези две неща? Не смеем да твърдим нищо и само смътно подозираме, че монасите са „обучавали на молитви“ дори и маймуни.

Ето още един цитат:

„Да се забрани приемането на млади монаси без специалното разрешение на абата, защото иначе абатствата ще се превърнат в свърталища на скитници и гнъсни развратници…“

Може ли да има някакви съмнения? Авторът вече не намеква, а категорично твърди: на монасите не им стигало, че се сношават помежду си, те приютявали скитници и развратници. Отбележете и обстоятелството колко често обича да споменава достопочтеният абат прилагателното „млади“: „младите монахини“, „младите монаси“. Той просто е изплюл камъчето… Колко сластолюбиви са били благочестивите клюнийски монаси!

В послеслова авторът на назидателното съчинение оплаква растящата поквара сред монасите. Не е безполезно да цитираме преценката на този авторитетен очевидец:

„Тези обители — пише той, — издигнати от благочестивия свети Бенедикт за нравствено облагородяване на християнското общество, са забравили светия завет на своя основател, и са се превърнали в содомски блудилища.“