Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Сикст V се опитва да заплашва кралете

След като наказал сурово враговете си, Сикст решил да поведе борба с европейските монарси и дори с такъв ревностен католик като Филип II.

Преди всичко той започнал да интригантства против Франция, продължавайки политиката на Григорий XIII. Насъсквал католиците срещу Бурбоните[1] и сразил със страшна була еретика и разколника Хенрих Наварски[2] и всички протестанти. Хенрих на свой ред хулел папата-предател и антихрист във възвания, които се разлепвали по стените на къщите, и на папата му оставало само да се учудва на неговото мъжество, което възхитило целия християнски свят.

Възкачването на Сикст на престола направило сензация в Англия. Кралица Елисавета изпратила в Рим посланик да разбере намеренията на папата относно новата, англиканска църква. Елисавета връчила на дипломата един свой портрет, украсен със скъпоценни камъни (той бил предназначен за кардинал Александър, племенник на папата), и му заповядала на всяка цена да спечели симпатиите на първосвещеника.

Сикст оказал на младия посланик извънредно благосклонен прием и с жив интерес го разпитвал за повелителната на Англия. Когато младият дипломат се възползвал от случая и предал портрета на императрицата, негово светейшество, след като го разгледал внимателно, възкликнал натъжено: „Благородно лице! Изключителна жена! Колко често съжалявам, че моят сан ме лишава от възможността да встъпя в брак. Кълна се в брадата на Христос, че щях да избера единствено Елисавета и децата ни щяха да бъдат достойни за нас!“

След като аудиенцията завършила, негово светейшество посъветвал племенника си да окаже на посланика дължимото внимание.

От разговора си с племенника посланикът могъл да извлече немалко сведения за благосклонното отношение на Негово светейшество към плановете на Елисавета относно Испания. В знак на уважение към кралицата папата упълномощил племенника си да й подари своя портрет. Зарадваният посланик веднага написал на Елисавета, че е изпълнил успешно мисията си, и предложил на кралицата, без да отлага, да подпише споразумение с Нидерландия и да хвърли войските си срещу испанците.

Не е трудно да се досетим, че наивният посланик бил просто измамен от вероломния папа. В действителност Сикст V преследвал една-единствена цел: да сблъска двамата монарси и да отслаби и единия, и другия в интерес на Рим. А с републиките хитрият Сикст се държал много миролюбиво.

Веднъж той наказал със строго мъмрене своя нунций, който заповядал да арестуват един протестантски свещеник на швейцарска територия. Ето какво пише папата на своя престарал се слуга: „Нима сте забравили, че ние ви изпратихме в Швейцария, за да установите мир между кантоните[3], а не да засилвате безредиците? Ние ви натоварихме да установите разбирателство между еретици и католици, а не да ги насъсквате един срещу други. Време е да разберете, че не е в наш интерес да се отнасяме със свободните народи така, както действаме спрямо владетелите. Разните вълнения и революции сред независимите народи винаги са опасни за християните, и, напротив, винаги са благоприятни за еретиците. Аз категорично ви заповядвам да действате предпазливо и да се държите коректно с швейцарците, които отказват да влязат в лоното на нашата църква. Не подражавайте на лишеното от гъвкавост усърдие на йезуитите, които в стремежа си да защитят нашия престол, понякога му нанасят най-тежки удари.“

Бележки

[1] Бурбони — френска кралска династия, която управлявала между 1589 и 1793 г. и от 1814 до 1830 г.

[2] Хенрих Наварски — представител на рода Бурбоните (роднини на Валоа), крал на Навара, бъдещият френски крал Херих IV (1589–1610 г.).

[3] Кантон — всяка от отделните самостоятелни области, влизащи в състава на Швейцарската република. През XVI в. Швейцарската конфедерация се състояла от 13 кантона, 10 съюзни земи и подвластни територии, управлявани от наместници.