Лео Таксил
Свещеният вертеп (100)

Война между трона и светия престол

Спорът между трона и олтара не се прекратил със смъртта на Григорий VII: неговите привърженици отказвали да признаят Климент III. Те издигнали кандидатурата на известния ни Дидие, когото Григорий на смъртното си ложе определил за свой приемник. Но почтеният абат бил болен и когато се завърнал в Монте Касино, преди смъртта си посочил като най-достоен кандидат за апостолския трон Отон, прелата на Остия. Зачели волята на покойника и Отон бил провъзгласен за първосвещеник под името Урбан II^[1]. По думите на един летописец още като архидякон Отон прекарал няколко години в Клюнийското абатство в покаяние заради един свой младежки грях (той бил хванат на местопрестъплението в килията на една млада и красива монахиня, която изповядвал прекалено интимно).

Този Урбан на времето бил човек на Григорий и по такъв начин избирането му на папския престол представлявало враждебен акт към императора. Новият папа разпратил до всички епископи в Италия и Германия енциклика^[2], в която заявявал, че ще хвърли всичките си сили, за да довърши делото на своя предшественик.

Първите години след избирането си той прекарал в Южна Италия, като подготвял почвата за завръщането си в Рим. Понеже разбирал, че откритата борба ще го доведе неминуемо до поражение, Урбан, като изкусен политик, прибягнал до интриги и козни и привлякъл на своя страна мнозина от привържениците на императора. С неговата благословия графиня Матилда (вярна на паметта на покойния си възлюбен) встъпила в брак с деветнадесетгодишния син на Волф Баварски (по това време тя била навършила 43 години). Благодарение на този брак привържениците на Урбан успели да привлекат духовенството на своя страна и на Климент III не му оставало нищо друго, освен да бяга.

Урбан се завърнал в Рим. Неговото могъщество пораснало толкова много, че императорът започнал да се безпокои. Той разбрал, че трябва да действа колкото може по-бързо и по-решително, за да разгроми привържениците на светия отец. Въпреки отчаяните интриги на духовенството Хенрих нападнал Ломбардия и доста бързо разбил папската армия. Когато научили за придвижването на императорските войски, изплашените римляни побързали да извикат Климент III и той се възкачил на престола след двегодишно прекъсване.

Тогава Урбан приложил срещу Хенрих любимия трик на папите: насъскан от него, Конрад, синът на Хенрих IV, въстанал срещу баща си. Не е ясно с какви средства е успял Урбан да го привлече на своя страна; известно е само, че опитът на Конрад се увенчал с успех. Той бил провъзгласен за крал на Италия и с многобройната си войска стигнал до границите на Германия, след като предварително изгонил Климент III от Рим. Наистина част от отрядите на императора продължавали да държат в ръцете си няколко квартала в Рим. Но тук на Урбан му помогнали парите: за хиляда ливри началникът на императорските войски в Рим напуснал града и победителят Урбан влязъл в Латеранския дворец.