Лео Таксил
Свещеният вертеп (176)

Вартоломеева нощ

Четиримата пратеници на папата разработили плана и тръгнали към кабинета на Карл IX. Съдбоносният час настанал. Карл IX бил изправен пред алтернативата: или да раздели славата с адмирал Колини^[1], или да бъде опозорен завинаги заедно с Екатерина; или да изкупи греховете си от младини, или да си навлече проклятието на съвременниците и потомството. От думата на един неуравновесен и почти малоумен човек зависела съдбата на Франция; една-единствена дума би могла да предотврати неизброими бедствия, избиването на хиляди хора.

Според слуховете кралят известно време се борил с майка си и с нейните зловещи съветници, но в края на краищата, когато те го обвинили в малодушие, изревал: „Искате да убиете адмирала, нали? За бога, и аз искам това! Но тогава и останалите хугеноти във Франция! Всички до един! Инак те ще дойдат да ме упрекват! За бога, дайте заповед! Само че по-бързо, по-бързо!“

Всъщност избиването отдавна било подготвяно: по всички пътища на кралството препускали куриери с тайни заповеди до губернаторите на провинциите. В навечерието на празника свети Вартоломей, през историческата нощ на 25 август 1572 година, по сигнал от Лувър забили камбаните на Сен-Жерменската катедрала, а след това виковете, воплите, звънът на шпагите и стрелбата на мускетите възвестили началото на парижката утринна литургия. Разбойническите банди нахълтвали в домовете на протестантите и само за два дена хиляди французи — мъже, жени и деца — били унищожени от благочестивите католици.

Така било осъществено святото дело, над което Пий V, наместникът на милосърдния бог, се трудил с такова усърдие.

На 28 август, четири дена след страшната трагедия, духовенството, гордо с подвизите си, тържествено отпразнувало кървавата победа; Карл IX и неговият двор не се посвенили да вземат участие в благодарствените молебени и в останалите религиозни фарсове.

Масовото избиване на хугенотите, което било извършено веднага след възкачването на Григорий XIII на престола, почти съвпаднало с коронясването на новия папа. Римският двор посрещнал съобщението за клането с неописуем възторг. В замъка Сант Анджело гърмели топовни салюти. Негово светейшество наредил да се организират народни празненства за ознаменуване на щастливия завършек на Вартоломеевата нощ, а след това, съпроводен от кардиналите, тържествено обиколил три римски храма, за да отправи към бога благодарност за радостната новина.

Освен това Григорий наредил да се отлее възпоменателен медал и поръчал на известния италиански художник Вазари^[2] картина, изобразяваща избиването на еретиците, с надпис: „Папата одобрява убийството на Колини“. Тази картина и до ден-днешен краси Сикстинската капела^[3].

На свой ред кардинал Лорен (от рода Гиз) наредил да се окачи в храма на свети Людовик благодарствен надпис по повод на позорната победа, спечелена от сина на Екатерина Медичи благодарение на съветите и молитвите на светия отец.

Във всички черкви в Италия, дори и във Венеция, църковните проповедници, предимно йезуити, произнасяли пламенни речи и възхвалявали Карл IX и майка му.

Филип II Испански ликувал не по-малко от папата. Но цяла останала Европа приела новината с ужас и отвращение.

Всеки знае, че Вартоломеевата нощ е довела до разпалването на четвъртата религиозна война, защото въпреки масовото клане не всички хугеноти били изтребени; скоро те станали още по-силни и още по-независими, отколкото преди.

Освен това се случило и нещо невероятно: кървавото клане унищожило старата, средновековната църква; неговите вдъхновители смятали, че вървят по верен път, но победата им се оказала самоубийство. Именно от този момент мнозина честни и простодушни вярващи се отвърнали от католическата църква. Вартоломеевата нощ предизвикала възмущението на много чужди правителства, а кралската власт и църквата във Франция станали прицел за нападки и обиди.

Докато почетният Григорий XIII и неговите верни йезуити прославяли подвизите на Карл и престъпната му майка, испанците опустошавали Фландрия и вършели там същите гнусни злодеяния. Херцог Алба сякаш искал да засенчи Екатерина Медичи и нейния син.

Преди да напусне Нидерландия, херцогът удавил в кръв няколко града. Той се хвалел, че войниците му са унищожили над сто и петдесет хиляди белгийци, а други двадесет хиляди са били измъчени до смърт в затворите.

Но Григорий XIII не се задоволил с ликвидирането на еретиците, той се стремял да заграби и имотите им. Папата поискал от Карл IX да учреди във Франция инквизиторски съд и да осъществи прословутите постановления на Тридентския събор — същите, които били отхвърлени от парламента. Естествено, претенциите на папата предизвикали всеобщо недоволство. И точно в момента, когато се смятало, че реформаторите са ликвидирани напълно, те надигнали глава, укрепили се в редица градове и заявили, че ще отидат в Лувър да искат от краля сметка за жестокото избиване на техните едноверци.