Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Покровителят и протежето

Могъщата фамилия Тосканели с голям труд намерила приемник на Бонифаций VII.

Отначало за апостолския трон гласели един клюнийски[1] абат, човек честен и следователно напълно негоден за тази длъжност. Впрочем тази уникална личност въпреки настояването на император Отон и императрица Аделаида категорично се отказала от тиарата. Друг един свещеник, на име Домн, не бил толкова принципен. Той побързал да даде съгласието си, възкачил се на престола и… неочаквано починал.

След смъртта на Домн Бонифаций VII направил опит да завземе престола, но се изплашил от Бенедикт[2], който имал подкрепата на същите онези Тосканели. Благодарение на толкова високото покровителство Бенедикт VII станал сто четиридесет и вторият папа.

Освен с обикновените пороци, присъщи на неговата каста, той се отличавал с невероятно лицемерие. Преструвайки се на суров аскет, той се криел от всички в покоите на своя дворец и там се отдавал на отвратителни оргии. Но стените на папската обител се оказали недостатъчни дебели, за да запазят тайните на развратния папа.

След кратката и победоносна кампания срещу гърците, които се опитвали да нахлуят в Калабрия, Отон се завърнал в Рим за коледните празници, а в действителност — само за да успокои треперещия от страх Бенедикт. Работата била в това, че бившият първосвещеник Бонифаций заедно с привържениците си безмилостно тероризирал нещастния папа, както и цялото римско население.

Знае се, че страхът е лош съветник. Именно постоянният страх тласнал Бенедикт да извърши с подкрепата на своя покровител една дивашка постъпка.

По настояване на своето протеже негово величество император Отон решил да уреди блестящ пир по случай Рождество Христово. Той поканил на вечерята най-видните сановници на Рим, както и магистрите и представителите на съседните градове.

Всичко било приготвено за веселбата на кралските гости. Великолепно наредената маса се огъвала под тежестта на най-изтънчени ястия, апетитните скъпи блюда се редели едно след друго, най-редки вина се леели в изобилие. В разгара на вечерята коронованият човекомразец дал знак. Музиката засвирила войнствен марш, който сякаш бил сигнал за атака, и в залата, тропайки с ботушите си, влезли отряд войници. Музикантите млъкнали, войниците с извадени саби застанали като телохранители зад всеки гост и в мъртвата тишина един офицер извадил дълъг списък и прочел имената на всички осъдени на смърт.

Шестдесетте жертви били изведени от тържествения пир и екзекутирани на място.

Между другото, докато траяло това диво представление, императорът и папата не прекъснали своя приятен разговор и сякаш нищо не се било случило, те се подсмивали и се чукали с останалите гости.

Бележки

[1] Клюни — бенедиктински манастир (в Бургундия), основан в 910 г. През X-XI в. станал център на реформационно движение, което предлагало програма за църковни преобразования (Клюнийската реформа) с цел да се заздрави могъществото на църквата и папската власт. Програмата настоявала главно за издигане на моралния престиж на духовенството, въвеждане на строга църковна дисциплина, сурови правила за режима в манастирите, аскетизъм, безбрачие, забрана на симонията, отстраняване на светските феодали и императорите от участие в изборите на папата и в назначаването на епископите.

[2] Бенедикт VII — папа (974–983 г.).