Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Жан Шател се подчинява на добрите отци

Йезуитите, които предвиждали, че борбата ще се възобнови, щом бъде снето отлъчването на френския крал, решили да изпреварят съперника си и насъскали срещу него нов фанатик — Жан Шател. На 27 декември 1594 година той се опитал да убие Хенрих IV.

Деветнадесетгодишният младеж, съобщава Лашатр, който се учел в един от йезуитските колежи, проникнал в Лувър, когато Хенрих IV приемал придворните си. В момента, в който кралят отговарял на поздравите на придворните и връщал поклона на двама членове на Лигата, убиецът му нанесъл удар с нож, като наранил горната му устна и му избил един зъб. Отначало негово величество предвид възрастта на убиеца се канел да го пусне, но когато разбрал, че Шател е възпитаник на йезуитски колеж, заповядал да го арестуват и да разследват случая.

На въпроса на съдията защо е искал да убие краля, Шател отвърнал: „Много пъти съм чувал, че убийството на един крал, който не се одобрява от папата, е праведно дело.“

По време на разпита станало ясно, че вдъхновители на Шател са били йезуитите, които години наред навсякъде твърдели, че според самия папа убийството е християнски подвиг.

Младият безумец бил подложен на мъчение, което той понесъл с голямо мъжество. До последния миг той твърдял, че е действал изключително по собствени подбуди.

Четири дена след покушението той бил осъден на смърт и екзекутиран. Палачът отсякъл дясната му ръка, после го разкъсали на четири части, а останките му били изгорени и оставени на вятъра да ги развее.