Лео Таксил
Свещеният вертеп (226)

Църквата преследва един гений

Извънредно благосклонният към собствените си роднини Урбан не забравял освен това и своите протежета и приближени, които награждавал за усърдието им с великолепни епархии. Но първосвещеникът покровителствал долни ласкатели, а в същото време яростно тормозел великите учени. Прочутият Галилей бил един от хората, които той преследвал особено ожесточено. Наплашен от великите истини, които открил могъщият гений, долният папа лично изпратил неговия труд на инквизиторския трибунал и седемдесетгодишният Галилей с разклатено здраве бил изправен пред съдиите.

Аз пристигнах в Рим — пише той в едно от своите писма — на 10 февруари 1633 година, осланяйки се на милостта на инквизицията и светия отец, за когото не представлявах никакъв интерес, тъй като не съм способен да съчиня нито епиграма, нито любовен сонет. Отначало ме затвориха в замъка „Св. Троица“, а на другия ден ме посети един комисар на инквизицията и ме откара с каретата си.

Из пътя той ми задаваше разни въпроси и поиска да прекратя скандала, предизвикан в Италия от моето откритие относно движението на земята. На всички математически доказателства, които можех да му противопоставя, той отговаряше с думите от светото писание: „Земята е била и ще бъде неподвижна вовеки веков.“

Като разговаряхме така, пристигнахме в Двореца на инквизицията. Аз бях изправен пред конгрегация, натоварена не да ме съди, а да ме осъди. Започнах да излагам аргументите си, но колкото и да се мъчех, не можах да ги накарам да ме разберат. На всички мои доводи ми отговаряха с текст от писанието за чудото на Исус Навин^[1]. Аз на свой ред им цитирах неясните думи от писанието за „небесната твърд, наподобяваща бронзово огледало“, като се стремях да им докажа колко абсурдно е да се тълкува буквално светото писание: едно такова тълкувание хвърля народите в дълбоко невежество.

В отговор на това ме обсипаха с обиди.

На 30 април дебатите приключили. Галилей бил хвърлен в тъмница и след като нравствените и физическите мъки го сломили, той признал, че съчинението му е „пълно с гнъсна лъжа“.

На 30 юни нещастният старец се изправил пред отвратителния трибунал, където тържествено се отрекъл от своето учение. Прославеният учен коленичил пред съдиите си, сложил ръце върху евангелието, свел глава и произнесъл следните думи:

Аз, Галилео Галилей, флорентинец, седемдесетгодишен, коленичил пред ваши високопревъзходителства, достопочтените кардинали, генерални инквизитори против еретичното зло във вселенската християнска република, имайки пред очите си светото евангелие, което докосвам с ръце, се заклевам, че винаги съм вярвал и сега вярвам и с божията помощ и занапред ще вярвам във всичко, което се смята за истинно и се проповядва от светата католическа и апостолска църква… Бях съден по подозрение в ерес, задето вярвах и твърдях, че слънцето било неподвижен център на вселената, а земята не била център на света и се движела. Ето защо, желаейки да изгоня от мислите на ваши преосвещенства и от съзнанието на всеки католически християнин това толкова тежко подозрение, чиято правилност аз признавам, с чисто сърце и непресторена вяра се отричам и проклинам споменатите заблуди и ереси…

Според преданието, след като произнесъл формулата на отричането, Галилей станал, тупнал с крак и извикал: „И все пак земята се върти!“

Духовенството било напълно удовлетворено от изтръгнатото насила отричане, което впрочем не му попречило да си отмъщава на Галилей и след това. Великият учен бил държан в затвора до декември, а след това чак до смъртта си (в 1642 година) той се намирал под наблюдението на светата инквизиция.

Ето как отвратителният Урбан VIII и достойните му съратници наградили безсмъртния гений!