Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Фокусите на Григорий XIII

В някои страни работите на йезуитите не вървели. Григорий XIII сметнал за необходимо да издигне техния авторитет в очите на Европа. Хитрият първосвещеник инсценирал във Ватикана тържествен прием на мними японски пратеници. Ролята на пратениците била възложена на четирима рибари, докарани от йезуитите от Япония. Цяла депутация на светата колегия посрещнала в Рим мнимите пратеници и с голяма тържественост ги отвела на аудиенция при папата.

Рибарите връчили на стария комедиант Григорий три послания от японските принцове. Сиятелните принцове изразявали безкрайната си преданост и любов към наместника на небесния цар на земята, дълбоко съжалявали, че не могат лично да му засвидетелстват своята благодарност, и най-покорно го молели да награди доблестните йезуити — ревностни защитници на истинската вяра.

След като изслушал посланията, приемникът на апостол Петър възкликнал патетично: „Слава, слава на мъжествените Исусови чада! Слава на учениците на Игнатий Лойола! Доживях да видя тържеството на йезуитите! Сега господ може да прибере своя раб!“

Въпреки ефектната инсценировка разиграната от Григорий XIII комедия не заблудила никого.

До края на живота си Григорий продължил да плете интриги в Европа, защото цялата му политика била изградена върху козни и раздори. Но внезапно той бил покосен от апоплектичен удар и умрял на 10 април 1585 година.

Така завършва живота си гнусният папа, който дръзнал да възхвали вдъхновителите на Вартоломеевата касапница!