Лео Таксил
Свещеният вертеп (160)

Една за двамата

Когато вкарвал в свещената колегия синовете и внуците си, Павел III се ръководел не само от желанието да увеличи броя на своите привърженици. Честолюбивите замисли на папата отивали много по-далеч: той мечтаел да осигури на династията Фарнезе апостолски трон.

Неговите мечти се осъществили само отчасти. Когато кардиналите се събрали на конклав, веднага се очертали три групировки: привърженици на императора, на Франция и на фамилията Фарнезе. Последната се възглавявала от кардинал Александър. Прелатът предвиждал, че нито той, нито неговите роднини няма да получат мнозинството от гласовете: свещената колегия много добре знаела за омразата на императора към неговия род и никога не би погазила волята на императора.

Тогава Александър направил ловък ход и подкрепил кандидатурата на кардинал дел Монте, който се намирал под негово влияние.

Единият от кандидатите бил отхвърлен, защото го подозирали в съчувствие към лутераните. Другият също отпаднал, но по по-сериозни причини: той си нямал нито фаворит, нито любовници. Този човек се отличавал с добродетелите си — или поне се ползвал с такава лоша репутация — и не получил нито един глас!

Кардинал дел Монте бил избран с мнозинство на гласовете. Нямало никаква опасност, че той ще се заеме да променя църковните нрави. Сериозните занимания изобщо не му допадали. Той мислел само за удоволствия, а всичко останало му било дълбоко безразлично.

Достойният приемник на Павел III — той бил един от най-близките му фаворити — приел името Юлий III. Римлянин по рождение, той бил изкачил високата йерархична стълба крачка по крачка и дължал кариерата си, както казва Бейл, на това, че „бил красив на младини; не е трудно да се досетим по какъв начин е стигнал до високите звания в римския двор“.

Той бил толкова циничен, колкото и развратен. Не криел влечението си към послушниците, които му прислужвали; многократно го залавяли на местопрестъплението, въпреки че той изобщо не се прикривал, защото отлично разбирал, че именно тези нравствени качества го приближавали към целта. И не се излъгал!

Бейл е събрал извънредно интересната кореспонденция на Юлий III с една римска куртизанка, възлюблена на светия отец и на още един кардинал. Двамата любовници никога не проявявали ревност, а напротив, си оставали много добри приятели. Те възпитавали заедно децата на куртизанката и пак заедно ги канели по-късно на оргиите си. Никакви разногласия не помрачавали трогателното приятелство в този троен съюз.

Публикуваните от Бейл писма на Юлий III говорят за разврат, в сравнение с който всичко, разказано от нас по-горе, представлява невинна дреболия. Ние просто не се решаваме да ги цитираме тук. А и какъв смисъл има това: всичко, казано вече, дава ясна представа за нравствения облик на светия отец Юлий III.