Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Светата година
Сега нека видим по какъв начин Бонифаций е струпал колосалното богатство, което френските войници открили след превземането на двореца. Хронистът Уолсингам[1], английски монах, твърди, че „всички крале, взети заедно, едва ли имат толкова злато и скъпоценни камъни, колкото бяха намерени в ковчежетата на папската съкровищница“.
Преди всичко Бонифаций получавал огромни доходи от данъците, събирани в цяла Европа, от ежегодните вноски на свещенослужителите, които получавали подаръци от поклонниците. Но папата постоянно воювал с различни монарси и парите все не му стигали. Трябва да признаем обаче, че Бонифаций бил същински гений в областта на църковното изнудвачество. Именно на него папството дължи установяването на юбилеите[2]. Бонифаций декретирал светата година да се празнува на всеки сто години (по-късно срокът бил намален на петдесет, а по времето на Павел II — на двадесет и пет години).
Всъщност юбилеят означавал най-обикновено поклонение пред гробницата на апостол Петър. Поклонникът оставял своя дар до ковчега и получавал тесте скъпоценни индулгенции. Както виждате, хрумването на Бонифаций VIII е гениално по своята простота. Първият юбилей бил отпразнуван през последната година на тринадесетия век (1300). Следващият можел да се състои едва след едно столетие. И много фанатици при мисълта, че не ще могат да отпразнуват юбилея през 1400 година, не пожелали да се лишат от участие в тържеството. Вероятно с това се обяснява гигантският успех на първия юбилей, който надминал очакванията на папата. Флорентинският хронист Вилани[3] твърди, че за първия юбилей в Рим дошли над двеста хиляди поклонници. „Аз живеех в този град — разказва той, — когато вярващите започнаха да се стичат в Рим на огромни тълпи. Те идваха от четирите краища на света по старите римски пътища и това приличаше на преселение на народите. Двама духовници денонощно събираха с лопати доброволните дарения от гробницата на свети Петър. Юбилеят фантастично обогати Бонифаций, а и римляните направиха добри пари, като продаваха скъпо и прескъпо различни стоки на наивниците, дошли в Рим да получат прошка за греховете си и да си изпразнят кесиите.“