Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Просветен шарлатанин и развратник
В 1458 година на апостолския трон се възкачил Пий II[1] — Еней Силвио Пиколомини. Той не отстъпвал на предшествениците си по жестокост, похотливост, алчност и високомерие. Но Пий II, който получил най-разностранно образование и в никакъв случай не може да бъде наречен невежа, дори само затова заслужава най-строго осъждане. На всичко отгоре Еней Силвио се смятал за писател. Странната смесица от езичество и християнство в неговите съчинения доказва, че за този човек религията е била само изгоден гешефт. Нима той е могъл да вярва в нелепиците, с които е пълна християнската митология?
След като се убедил, че апостолската съкровищница е ограбена от наследниците на предишния папа, Пий II се заел най-напред да уреди своите финанси. На едно от заседанията на Мантуанския събор той обявил поход срещу турците и получил от монарсите разрешение да обложи с нови данъци техните нещастни поданици, макар че и папата, и кралете ни най-малко нямали намерение да тръгнат към Турция, а още повече да се сражават с неверниците. На последното заседание Пий II обнародвал декрет, който утвърждавал върховната власт на папата не само над всички владетели, но дори и над самия събор. След това светият отец на бърза ръка събрал отряди от наемници и тръгнал за Рим, където в негово отсъствие жителите били провъзгласили република. Градът бил обсаден и неподготвеното за обсада население капитулирало. На другия ден папата пристъпил към масово екзекутиране на бунтовниците. В продължение на няколко дена палачите водели при него римски граждани, които след това били обесвани и обезглавявани. Рим дълго не могъл да забрави това клане!
Малко преди да умре, Пий II разиграл една комедия: отрекъл се от своята литературна дейност, с която се занимавал преди възкачването си на престола. В творенията на Еней Силвио се разказвало за неговите пикантни похождения, описвали се достойнствата на дамите, които го дарявали с благосклонност, описвали се техните скрити прелести и т.н. Неговата разюздана еротична фантазия не се поддава на описание.