Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Плати си!
„Плати си!“ — вика пред входа на своята палатка циркаджията; този призив би трябвало да се изсече на фронтона на всеки цирк, който се именува храм. „Плати си! Развържи си кесията!“ — това е девизът на всички свещеници и вчера, и днес, и утре. Династията на свещениците винаги е почитала парите.
Папите, които се помнят с добро, също не правят изключение в тази област. Това се отнася и за Лъв IX. Твърде възможно е да не е бил лош човек. Повечето историци го описват като мек и благ управник. Но този папа, макар и да приличал на бяла врана сред другите, не пропускал случай и с достойна за бога ревност спекулирал, където можел, с глупавото лековерие на паството си.
В 1049 година той свикал събор на епископите от Италия и Галия, за да анулира всички длъжности, продадени някога от неговите предшественици. Но след внимателна проверка се оказало, че ако се отстранят всички свещеници, които са купили своите звания, ще трябва да окачат катинари на всички черкви.
Как смятате, че е постъпил строгият свещеник Лъв IX?
Той се възползвал от това обстоятелство и без да му мигне окото, тръгнал по стъпките на Климент II, като предложил на духовниците да запазят купените от тях звания при условие, че платят глоба в полза на светия отец.
Една година след свикването на събора абатът на манастира „Сан Реми“ построил нова черква и папата пристигнал за освещаването й. За предстоящата церемония знаела цяла Галия; народът се стичал на тълпи не само от съседните градове и села, но и от далечни провинции. Лековерните хорица, които се трупали около гробницата на свети Реми, слагали на олтара скъпоценни дарове. Ентусиазмът бил голям и онези, които не можели да се доближат, хвърляли даровете си над главите на вярващите върху саркофага на блажения отец. Монасите като същински пчели трудолюбиво събирали лептата на богомолците и пренасяли даровете във вътрешността на манастира и в своите килии. От време на време първосвещеникът се показвал на вярващите, за да възбуди още повече старанието на разпалените и без това глупци. „Правете пожертвования — сякаш казвал той с целия си вид, — правете пожертвования в полза на свети Реми!“
Най-сетне привечер, измъчените от непрекъснатото тичане монаси били принудени да затворят базиликата.
Не ни е известно каква точно сума е връчил манастирът на Лъв IX за неговото участие в благочестивата измама. Но склонни сме да предположим, че монасите не са проявили скъперничество, защото приходът бил огромен, а освен това е известно, че първосвещениците нямат навика даром да раздават благословия!