Лео Таксил
Свещеният вертеп (135)

Убиец с тиара

Франческо Албесколо дела Ровере — така се казвал кардиналът, който се възкачил на трона на апостолите след смъртта на Павел II. Достолепният прелат бил син на беден рибар, и като дете също упражнявал тази почтена професия. Разбира се, той щял да види римския двор колкото ушите си, ако късметът му не го бил срещнал със сеньор дела Ровере. Могъщият магнат прибрал младежа в двореца си и се заел упорито да осигури духовна кариера на своя любимец.

След като станал папа — под името Сикст IV^[1], — Франческо ознаменувал възкачването си на престола с една була, според която незаконородените синове както на сегашния папа, така и на неговите приемници, получавали правата на римски князе. Безсрамието на декрета не смаяло никого, защото и преди избирането си светият отец не се грижел да прикрива своето безпътство.

Освен княжеската титла Сикст подарил на незаконния си син Пиетро Риарио кардиналска шапка и годишна пенсия в размер на един милион и петстотин хиляди екю — сума, която и в наши дни е огромна, а по онова време изглеждала направо баснословна. Но чудовищните капризи на куртизанката Тереза Фулгора, любовница на Пиетро, не се вмествали нито в тази, нито в каквато и да било друга сума. На Пиетро му помагали усилено — любвеобилната Тереза не отказвала на никого своите любезности и всички членове на свещената колегия се изредили в спалнята й. За щастие, прекрасната Тереза се заразила от лоша болест, предала я на възлюбения си и Пиетро Риарио умрял след двегодишни страдания, които го превърнали в развалина.

Сикст IV бил рядко щедър баща. Той раздавал на членовете на своето семейство правителствени длъжности, а на своите любовници и племенници — подаръци и огромни пенсии, прибягвал към всякакви мерки, за да издейства княжества за безбройните си деца, и разпалил с действията си междуособна война в Италия. В края на краищата кардиналите вдигали глас на протест срещу първосвещеника по повод на безсрамния му непотизъм^[2]. Сикст IV сметнал, че е под достойнството му да обръща внимание на тяхното недоволство. Щедрият баща не се задоволявал само с папската хазна. Той устремил алчния си поглед към владенията на Флоренция и другите княжества, граничещи с Рим. Папата се опитал да направи тези княжества собственост на извънбрачния си син Йероним, на когото светият отец посветил всичките си грижи след смъртта на Пиетро Риарио. Тъй като разбирал, че управниците на Флоренция — могъщите Медичи — никак няма да се зарадват на този проект, и не се решавал да обяви война на Флоренция, Сикст скалъпил заедно с любимия си син заговор срещу двамата внуци на Козимо Медичи^[3] — Джулиано и Лоренцо^[4].

Архиепископ Франческо Салвиати, когото съблазнили с обещание за кардиналска шапка, се съгласил да ръководи заговора. Друг един съзаклятник на светото семейство, племенник на Йероним, заминал за Рим, за да се определи денят и мястото на покушението. Решено било да убият братята в черквата по време на литургията. Архиепископ Салвиати се съгласил да отслужи литургията и да даде сигнала.

В навечерието на уречения ден архиепископът събрал главните участници в покушението и им дал следните наставления: да се държат непринудено, за да не заподозре никой намеренията им; всеки да застане точно зад набелязаната жертва и когато всички коленичат и той вдигне купата със светите дарове (условния знак), да нанесе удара.

Заговорниците изпълнили инструкцията на архиепископа, но дали от страх, дали защото околните им попречили да се разположат правилно, те се нахвърлили всички едновременна върху Джулиано и го убили, а Лоренцо, макар че бил ранен, успял да се спаси с бягство.

Когато разбрали, че начело на шайката е стоял Салвиати, възмутените флорентинци обесили архиепископа и четиримата му съучастници пред прозорците на двореца на синьорията^[5]. Те настоявали да бъде убит и кардинал Рафаел Риарио, който бил заловен в една от нишите на храма. Но когато той публично потвърдил, че заговорниците са изпълнявали заповедите на светия отец, Лоренцо Медичи го помилвал. След като пристигнал в Рим, Рафаел Риарио съобщил на папата резултатите от покушението. Сикст се разгневил и незабавно поискал от флорентинците да му предадат Лоренцо Медичи, когото обвинил в убийство на архиепископа. Папата получил решителен отказ и наложил на Флоренция интердикт, под предлог че републиката е нарушила ненакърнимите права на църквата, като е осъдила архиепископа на смърт чрез обесване. Той, светият отец, вече започнал да крои планове за отмъщение, но за голямо щастие на флорентинците нови грижи отвлекли за известно време вниманието му.