Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Добрите останки също… заздравяват приятелството
Когато всички богатства на Полша преминали в ръцете на свещениците, а земята била заграбена от манастирите и епископствата, разорените селяни под водачеството на обеднели дворяни започнали да грабят черквите. Това е престъпно, ще кажат някои. Но когато принуждавате мошеника да ви върне откраднатата кесия, нима ви измъчват угризения на съвестта?
— Помощ! Помощ! — развикали се изплашените свещеници, когато усетили, че ги хващат за гърлото.
— Ида! — отговорил Бржетислав[1], Бохемският херцог, и не закъснял да се яви.
Но когато херцогът с очите си видял несметните богатства в черквите и манастирите и наред с това изгладнелия и вбесен народ, той си направил сметката:
„Коя от страните е по-силна в момента? Селяните. Затова пък свещениците са приказно богати. Аз ще бъда два пъти идиот, ако се опълча срещу тях. Да действам срещу свещениците е голям грях, но и да им окажа помощ, би било голяма глупост.“
Пражкият архиепископ се съгласил с Бржетислав и те изработили нова, самостоятелна линия на поведение. Те започнали да превземат най-големите градове на кралството и на първо място Гнезно, столицата на Полша. Войските на Бржетислав се разположили в този град и се заловили да грабят местните черкви. Катедралата в Гнезно се смятала за един от най-богатите храмове в Полша; най-голямата гордост на катедралата били масивното златно разпятие и трите аналоя, украсени със скъпоценни камъни. Бржетислав и неговите епископи побързали да ги задигнат.
В същия храм се намирали мощите на блажения Адалберт, на които хвърлили око и двамата бохеми, местното духовенство обаче надушило намеренията на Бржетислав и решило да го изиграе. В пълна тайна една нощ свещениците извадили мощите на Адалберт и ги сменили с тялото на брат Гауденций. Той също бил светец, но от много по-долен ранг.
Бржетислав и Пражкият архиепископ не забелязали подмяната и щастливи си отнесли мнимия Адалберт. А полските свещеници тайно се надсмивали на измамените мошеници. Радостта от сполучливата операция донякъде облекчавала мъката им заради останалите богатства. Те отлично разбирали, че с такъв почтен покойник, стига да му знаеш цената, няма да пропаднеш.
С една дума, между бандитите се възцарило пълно съгласие и те се разделили като приятели… А благодарение на кого? Благодарение на Гауденций.
Смело можем да кажем: добрите останки също заздравяват приятелството!