Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. — Добавяне

Отмъщението на синовете на Игнатий Лойола

След англо-испанската война отношенията между Сикст V и Филип II се влошили окончателно. Папата не получил Неаполитанското кралство и продължил да плете интриги срещу испанския крал, подстрекавайки този път Елисавета да нападне Филип II и да си разчисти сметките с него.

Елисавета послушала Сикст и се опитала да завладее Португалия. Опитът излязъл несполучлив и светият отец много се ядосал. Съобщил й, че „се е държала в Португалия като жена, а не като кралица“ и че „Филип II ще победи, ако тя продължи да се суети по същия начин във Франция“.

След като се убедил, че Лигата бере душа, а йезуитите са се продали на Испания, Сикст V открито започнал да подкрепя Хенрих IV, който обсадил Париж.

Когато във френската столица настанал глад, чернокапците организирали помпозна процесия, за да повдигнат бойния дух на населението.

Авторът на една хроника разказва:

Папският легат и епископ Санлис присъстваха на тази церемония и предвождаха процесията с кръст в дясната ръка и алебарда в лявата. Следваха ги хиляда и двеста монаси с брони върху расата и с каски върху качулките. Шестстотин йезуити и двеста свещеници, въоръжени със стари мускети, копия и саби, образуваха центъра на шествието. Но най-голям успех имаше един куц монах, мошеник, на име отец Бернард. От време на време той притичваше с необикновена лекота ту на крака, ту на ръце от челото на колоната до опашката й, а през време на кратките си почивки грабваше една огромна сабя и я гълташе с ловкостта на същински фокусник.

Тази акция предизвикала бурния гняв на папата срещу организаторите на празненството и той решил да вземе сурови мерки. Сикст заповядал на магистъра на ордена да забрани на членовете на своето братство да стават духовници в дворците на принцовете и князете. Той настоял освен това да бъдат отзовани всички йезуити, мисионери в Шотландия, Нидерландия, Ирландия и Англия, като организатори на всички вълнения и безредици. На края светият отец заявил, че е кощунство да се смята орденът на йезуитите за монашески и че занапред учениците на Игнатий Лойола трябва да се наричат не йезуити — по името на Исус, а игнатианци. Освен това папата казал, че неговото търпение се е изчерпало и че престъпленията, предателствата и ненаситното честолюбие на членовете на този орден го карат да се замисли за една радикална реформа и за пълното изкореняване на злото.

На другия ден след произнасянето на тази реч на постамента на една от римските статуи била залепена обява. „Папа Сикст е уморен от живота.“

И наистина, след няколко дена негово светейшество бил отровен.

Както виждаме, Сикст направил голяма грешка — той повел борба срещу тези, които били по-силни от него.

Според твърдението на мнозина историци Сикст бил отровен от някакъв аптекар по поръчение на испанския крал. Аптекарят бил поставил отровата в хапчетата на папата. Има и друга версия, че виновници за убийството са игнатианците.

Лично светият отец изглежда е допускал и двете възможности. Преди да умре, той казал на племенника си Монталто: „Бог не е искал присъединяването на Неаполитанското кралство към църквата, защото крал Филип отгатна нашите планове, а йезуитите ме наказаха.“

Сикст V бил толкова омразен на римското население, че в деня на неговата смърт във вечния град избухнало въстание: гражданите грабнали оръжие, направили на парчета всички статуи на негово светейшество и обсадили папския дворец, за да вземат останките на Сикст и да ги хвърлят в Тибър.

Лети дава следната преценка на Сикст V:

В ролята на върховен владика той постоянно прибягваше към лъжа и измама, към интриги и предателство и не се спираше дори пред престъпления, за да осъществи своите цели. Но изпълнявайки свещените си задължения, той винаги си оставаше светец между светците и правоверен между правоверните…

Ще си позволим да добавим: и ненадминат каналия!