Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Пиянство, вероломство и мошеничество
Когато се научил за смъртта на Инокентий XI, Людовик XIV побързал да изпрати на своя посланик в Рим нареждането да раздава внушителни суми на членовете на кардиналската колегия, за да му изберат папа по негов вкус.
Това средство било най-сигурното. По указание на френския посланик мнозинството гласувало за Александър VIII[1].
Новият папа великолепно съчетавал в себе си двата най-характерни порока на Климент IX и Климент X — той бил лакомник и пияница. След изобилните вечери негово светейшество пиянствал по цяла нощ и пеел песни, които обикновено сам си съчинявал.
Неговият незаконен син и фаворит получил кардиналски сан, а освен това светият отец го назначил за суперинтендант по църковните работи, велик канцлер и авиньонски легат, като му осигурил и богати енории, общият доход от които възлизал на не по-малко от петдесет хиляди екю годишно. Папата се показал щедър и спрямо другите членове на своето семейство, като разпределил между тях най-високите и най-доходни постове.
Инокентий XI бил оставил хазната в блестящо финансово състояние: все пак унищожаването на еретиците изисквало много по-малко пари от оргиите, игрите и любовниците. Неговият приемник бързо опустошил апостолските сандъци. Само за три седмици изключителните грижи за племенниците и племенничките изчерпали хазната и обременили светия престол с огромни дългове.
Яденето, пиенето и награждаването на роднините — това били главните занимания на негово светейшество в продължение на целия му понтификат.
След неговата смърт френският, крал пак се погрижил за избирането на папа, който да му бъде предан. Този път претендентите били повечко и сделката му излязла доста по-скъпо: на кардиналите били раздадени петнадесет милиона. И то по времето, когато поданиците на Людовик XIV буквално измирали от глад! Независимо от внушителността на сумата дебатите траяли много дълго и до последния момент резултатът от, изборите не можел да се предскаже. След шестмесечна борба под името Инокентий XII[2] папа станал протежето на Людовик XIV. Новият първосвещеник бил извънредно ловък. Той могъл да използва влиянието на отец Лашез и да издейства чрез него анулирането на всички едикти и ордонанси, които влизали в противоречие с интересите на римската курия.
Инокентий XII умрял заедно със своя век — в 1700 година. Малко преди смъртта си той не пропуснал да си спомни за всесветското опрощаване на греховете. Юбилеят от 1700-та година, както и всички предходни, дал великолепни печалби. Огромни количества злато потекли от всички християнски страни в съкровищницата на Ватикана. Но самият свети отец бил лишен от възможността да се възползва от плодовете на това доходно мероприятие.
Два месеца след неговата смърт новият папа, Климент XI[3], намерил апостолските сандъци пълни догоре — факт, който рядко се среща в аналите на историята на папството.