Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Йоан XI[1], любовник на майка си
След възкачването на престола на Йоан XI, приемника на Стефан VIII, отново срещаме куртизанката Мароция.
От папа Сергий тя имала син Октавиан и с нетърпение чакала неговото пълнолетие. След смъртта на папа Стефан VIII Мароция, която притежавала обширни земи и имала много васали, използвала своето влияние в Рим и без особени усилия осигурила папския престол за Октавиан, който и бил свиден по две причини — като син и като любовник.
Когато се качил на светия престол, Октавиан бил осемнадесетгодишен.
Слабохарактерността и нерешителността на Октавиан пораждали опасения у хубавата Мароция. За да си осигури силен покровител, тя решила да отрови мъжа си, който не чак толкова отдавна чудесно се справил с Йоан X.
Едно убийство повече или по-малко — има ли това някакво значение за възлюбената на толкова папи? Дребна работа!
Очарователната вдовица предложила ръката си и влиятелното положение в Рим на своя девер Хуго[2], краля на Ломбардия. Кралят изобщо не се смутил от обстоятелството, че Мароция е отровила неговия братовчед: той бил добре осведомен за всички машинации на тази хетера[3], която възкресила напълно нравите на античния Лесбос[4] и на не по-малко древната Гомора.
Може би той все пак се е поколебал, когато тя изразила желание да встъпи в брак с него? Не, той с възторг приел предложението й! По въпросите на нравствеността и папите, и християнските крале не знаят угризения на съвестта.