Лео Таксил
Свещеният вертеп (162)

За пазача на маймуните и влюбения папа

Когато Юлий III бил епископ в Болоня, той прибрал в двореца си един юноша и го нарекъл на шега Инокентий (което значи невинен). Юношата бил негов фаворит и в същото време пазач на маймуните, с които имал много общо. С усърдието и нежната си привързаност юношата покорил сърцето на своя повелител и скоро получил правото да се разпорежда в двореца като у дома си. Младият немирник понякога прекалявал, но когато получените от него маймуни една през друга налитали върху почтените епископи, дел Монте умирал от удоволствие.

Според някои летописци Инокентий (наричали го и Бертучино — маймунка) бил незаконен син на бъдещия папа.

След възкачването на Юлий на престола фаворитът останал да живее в Болоня. На всички молби на папата да дойде в Рим той упорито отговарял: „Ще пристигна, когато ме назначите за кардинал. Изпратете ми червена шапка, инак не мърдам от Болоня.“

Отначало Юлий III не смеел да постави въпроса на обсъждение, защото се опасявал от недоволството на свещената колегия; той чакал да се стабилизира положението му. Но след една бурна нощ чувствата му се възпламенили и той решил да провери как ще се отнесат кардиналите към тази идея. Слънцето вече отивало към зенита, започналият още предната вечер пир се бил проточил както обикновено. Папата бил съвсем пиян, а гостите му не били много по-трезви от него. И тогава замаяният първосвещеник помолил кардиналите да не се разотиват, като промърморил, че има намерение да проведе съвещание.

Понеже сметнали, че трудолюбието на папата се дължи на изпитото вино, кардиналите се опитали да го разубедят: времето наистина било неподходящо за заседание. Но зажаднелият за своя любимец Юлий III продължавал да настоява. Като видели, че папата не разбира от дума, кардиналите се затътрили след него към заседателната зала.

Седнал на трона, заобиколен от почтените си колеги, покровителят на Бертучино направо им обяснил причината за толкова екстреното съвещание. „Моля ви — казал той — да наградите моя Бертучино с кардиналска шапка и епископска катедра.“

Над почетното събрание преминал възмутен ропот; но измитото вино давало кураж на папата — нищо, че езикът му се заплитал — и той не се смутил. Започнал разпалено да хвали своя любимец и неговите поразителни способности да предизвиква нови и остри усещания, за които не се решаваме да разкажем тук. Последният аргумент на папата се състоял в това, че още когато Бертучино бил малък, астролозите му обещали богатство и изключителни почести и че ако се съди по хороскопа, съдбата му е отредила трона на наместника на свети Петър.

Декларацията на папата предизвикала яростен протест. Някои кардинали забравили, че само преди един час са се отдавали на чревоугодие и любострастие, и изпаднали в благородно негодувание.

Един от тях заявил в изблик на благоприлични чувства, че за кардиналите ще бъде позорно да се появи сред тях един пазач на маймуни. И нима негово светейшество наистина смята, че изброените пороци на неговия любимец го правят достоен за кардиналски сан?

Нападките срещу Бертучино отрезвили папата и той произнесъл разобличителна реч като същински трибун.

„Кълна се в утробата на светата дева, че Бертучино ще стане кардинал! — Гръмогласно извикал папата. — Кои пороци толкова ви смутиха, че отказвате да го приемете в свещената колегия, когато самите вие сте разядени от позорни болести и затънали в чудовищен разврат?! Нека хвърли камък върху него онзи от вас, който не е прелюбодействал! Мълчите ли? Значи признавате, че всички ние сме позор за човечеството! Да започнем от мен… Кои мои добродетели, кои особени знания ви подтикнаха да ме изберете за папа? Или моята разюзданост не ви беше известна? Аз съм много по-развратен от любимеца си, от пазача на маймуните, когото сам прелъстих. Той е много по-чист от мене, върховния отец на християните, избран по ваша милост. Как смеете тогава да му отказвате кардиналската шапка и епископската катедра?“

Разбира се, трудно е да възразяваш, когато доводите са толкова неоспорим. Смаяните кардинали млъкнали като омагьосани и Бертучино единодушно бил избран за кардинал. Още същия ден Юлий III изпратил на любимеца си в Болоня кардиналска шапка и дванадесет хиляди екю от апостолската хазна. Новоизбраният прелат веднага тръгнал на път.

Излишно е да описваме радостта на първосвещеника, когато притиснал в прегръдките си своя нежен приятел. Най-сетне те били заедно! Папата пищно отпразнувал назначаването на Бертучино; дал му едно от най-хубавите помещения във Ватикана в съседство със своите покои; издигнал го на длъжността пръв министър на папската курия и му възложил да управлява църковните работи. Бертучино разпределял бенефиции, звания, приходите от църковните имоти. Всичкото си свободно време той прекарвал в личните покои на папата, на меки възглавници, заобиколен от четирикраките си приятели, а куртизанки кадели около него ароматни благовония и му поднасяли вино.

Ние бихме могли да завършим тази история с думите от хубавата приказка: „И те заживели в мир и любов…“ само дето не им се раждали дечица.