Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Съвестта на публичен търг
Кардинал Александър Фарнезе се погрижил да си осигури престола още преди смъртта на Климент VII. Благодарение на огромното си състояние той лесно купил всички гласове на свещената колегия и когато конклавът се събрал, бил сигурен, че кандидатурата му няма да предизвика никакви възражения. Но се излъгал. Петима кардинали, които тайно се надявали, че Карл V ще им плати повече от Фарнезе започнали да плетат интриги срещу Александър. Трябва да признаем, че този път обвинението срещу кандидата за апостолския трон напълно отговаряло на действителността. Фарнезе бил обвинен в престъпления със съучастничеството на сина си, в устройване на разпътни оргии, в магьосничество, открито увлечение по астрологията и некромантията[1] и демонстративно неверие в бога и светците.
Не било забравено и неговото чревоугодие: наистина по време на оргиите, преситен от безбройните ястия и вина, той по древноримски обичай изкуствено се принуждавал да повърне, за да може отново да седне на трапезата.
Кардиналите разпространили и много свои памфлети, в които разобличавали връзките на Фарнезе с дъщеря му и сестра му и го обвинявали в убийството на петима аристократи, провинили се само в това, че делели с него ласките на тия две развратници.
И въпреки всичко Александър Фарнезе бил избран за папа; той успял да привлече на своя страна членовете на свещената колегия, като им обещал изключителни привилегии. Агентите на кардинала прибягвали към какви ли не хитрости. Те се позовавали на това, че Фарнезе е на шестдесет и шест години, че е зле със здравето и дори само по тази причина си заслужава да бъде избран, тъй като скоро ще трябва да му се търси приемник.
Последното съображение подействало и противниците започнали да се колебаят. Но това още не била окончателна победа. Тогава агентите на кардинала нанесли решителен удар. Те се обърнали към двама прелати със следните думи: „Кардинал Фарнезе има великолепни дворци. Той може да ви отстъпи четири от тях — по два палата на всеки от вас. А освен това разкошната мебелировка, позлатените прибори и всичко друго ще си остане на мястото!“
Това предложение прекършило упорството на прелатите, макар че те още се колебаели. В края на краищата петдесет хиляди златни дуката преодолели съпротивата: този толкова тежък аргумент превърнал най-ожесточените противници на Фарнезе, които съвсем доскоро го обвинявали в безбожие, содомия, кръвосмешение и убийства, в негови горещи привърженици.
Непреклонните прелати убедили и другите да гласуват за Александър Фарнезе. Той бил избран единодушно и приел името Павел III.