Лео Таксил
Свещеният вертеп (129)

Бандити с тиара

След смъртта на Бенедикт XII кардиналите на бърза ръка си поделили папската хазна и пристъпили към избирането на нов папа. Това бил Климент VI^[1], голям развратник на своето време. Както и неговите предшественици, той се стараел да събере колкото може по-големи приходи от трудолюбивото паство.

През оная епоха вечният град представлявал крайно печална картина. Могъщите сеньори се стремели да завладеят града, като подражавали на северноиталианските тирани. Народът изнемогвал от насилията и безразсъдните действия на влиятелните князе и магнати. Пламенният републиканец Кола ди Риенци^[2] призовал народа да отхвърли игото на двойния деспотизъм — на аристокрацията и на духовенството. В Рим се установил републикански строй и Риенци бил пренесен триумфално в Капитолий, където му дали титлата трибун и освободител на Рим.

Въпреки че бил син на кръчмар, Кола ди Риенци не изпаднал в опиянение от успеха; независимо от простия си произход той бил много развит човек и при това самоотвержен патриот. Тъй като разбирал, че не може изведнъж да се преодолеят предразсъдъците, които се коренят във вековното невежество, Риенци повикал папския легат и го настанил във Ватикана. С тази отстъпка той разчитал да парализира интригите на папата, защото отлично разбирал каква омраза към републиканския строй в Рим хранят императорът, князете и светият престол.

Климент VI бил твърде хитър, за да нападне открито Риенци, и само тайно, чрез свои агенти, подготвил в Рим контрареволюционен преврат. Щом настъпил благоприятен момент, той сразил трибуна с анатема, обявил го за еретик, отменил всички споразумения с него и заповядал на вярващите да се борят срещу Риенци, като заплашил с отлъчване онези, които се осмеляват да поддържат трибуна. В Рим избухнал метеж, организиран от папския легат. Когато Риенци наредил да ударят камбаните, за да призове римския народ на оръжие, всички черкви били вече завзети от въстаналите. Предрешен като монах, Риенци успял да избяга. Император Карл Люксембургски^[3] приел Риенци и веднага го предал на папата. Риенци бил откаран в Авиньон и хвърлен в подземие, където трябвало да дочака съдебния процес, чийто резултат бил предопределен. Но на помощ на Риенци дошла чумата. През ония години черната смърт отнесла стотици хиляди души в цяла Европа. В самия Авиньон нейното опустошително действие било толкова страшно, че папата от страх забравил за своя пленник. Риенци могъл да се изтръгне на свобода и лишил папата от възможността да извърши още едно престъпление. Впрочем Климент VI имал достатъчно злодеяния, за да може с чест да носи тиарата на Христовия наместник.

Още в началото на своя понтификат Климент VI обявил за свещена 1350 година и по този начин скъсил интервала между юбилейните години с половин век.

Стеклите се в Рим фанатизирани поклонници били дори повече, отколкото по времето на първия юбилей. Всички къщи в града се превърнали в странноприемници, дори най-жалките килерчета се давали под наем срещу баснословни суми; населението било обхванато от златна треска.

След приключването на празненствата легатът на Климент VI потеглил от Рим за Авиньон начело на огромен керван от петдесет коли, натоварени със злато и сребро.

След смъртта на Климент VI за първосвещеник бил избран Инокентий VI^[4], престарял, но изпечен негодник. Ето какво пише Петрарка^[5] за Авиньон и неговия владетел:

В този град не съществува нито милост, нито милосърдие, в него няма нищо свято, нищо човешко… Въздухът, земята, дворците, къщите, улиците, пазарите, храмовете, съдилищата, папският престол и посветените на бога олтари — всичко е осквернено от лъжа, всичко е опетнено от мошеничество. В адския лабиринт на неговите каменни подземия властва хищният Минос… Само златото е способно да обуздае това чудовище, да го накара да се усмихне… В този град златото ти дава право да обезчестиш собствените си сестри, да убиеш родителите си; със злато се купуват ангелите, светците и самият Христос. Папата ще ви продаде всичко, с изключение на тиарата си…

* * *

След смъртта на Инокентий VI свещената колегия избрала за първосвещеник Урбан V^[6], а негов приемник станал племенникът на Климент VI, Григорий XI^[7].