Лео Таксил
Свещеният вертеп (79)

Кой да седне на креслото?

Още няколко думи за Климент II.

Първата му работа била да свика събор, за да утвърди привилегиите на италианските епископи, и по този начин да сложи край на смешното боричкане между местните величия.

Още през първия ден на събора Акуилският епископ и Равенският архиепископ се възползвали от отсъствието на Миланския архиепископ и заели двете празни места край свободния трон на императора. Закъснелият архиепископ на Милано още с влизането си в сената забелязал, че и двете почетни места са заети, намръщил се и… решително се наместил на императорското кресло. Почтените духовници се вцепенили от изненада, а след това яростно се нахвърлили върху дръзкия нарушител. Акуилският епископ заявил, че по ранг духовният глава на Милано няма по-големи права от тях и затова трябва да освободи креслото.

Почтените конкуренти наобиколили архиепископа и се мъчели да го отместят, като прибягнали дори до сила. Те се вкопчили в полите на одеждите му, но архиепископът енергично отблъсквал атаките на противниците си и било невъзможно да го издърпат от мястото. Той се залепил за почетното кресло като пиявица. Тъй като мненията се разделили, започнали спорове, посипали се цитати от свещени текстове и устави. Всички говорели в хор, крещели с пяна на устата, прокли… пардон — прекъсвали се. На края умората победила оскърбеното самолюбие; достопочтените църковни дейци се поуспокоили, започнали да се изказват един по един и да произнасят дълги, убедителни речи. В края на краищата почетното място се паднало на Равенския архиепископ.

Нима този епизод не показва тъпото високомерие на представителите на църквата?

На другия ден съборът се заел да обсъжда правата на свещениците, ръкоположени срещу парични суми по време на предишния понтификат.

Някои епископи предложили тези свещеници направо да бъдат лишени от сан. Папата обаче проявил по-голяма снизходителност, като им разрешил да запазят длъжностите си, но само при едно малко условие…

Досещате ли се?

Има си хас! Не е чак толкова трудно да се сетиш, дявол да го вземе! Те трябвало да платят глоба на светия престол.

Римляните не изпитвали особено топли чувства към първосвещениците, избрани направо от императора. Климент II имал същата участ; наистина, омразата била пасивна поради присъствието на Хенрих Черния и неговата армия в Рим.

След отпътуването на императора враждебното отношение към папата се засилило. Когато слуховете за заговор стигнали до Климент II, той решил да не изкушава съдбата и да се завърне временно в родината си. Но съдбата изиграва и най-предпазливите хора. След пристигането си в родния край Климент II умрял. Той заемал трона общо девет месеца.