Лео Таксил
Свещеният вертеп (218)

Салата от политика и религия

По онова време францисканците и доминиканците будели негодувание в цяла Европа и особено в Испания със смешните си дискусии по повод на непорочното зачатие. Борбата вземала трагичен нюанс, защото добрите монаси захвърлили перото и пуснали в действие кинжала — едно оръжие, с което се постига много по-сигурна победа над противника.

Във Франция не обръщали много голямо внимание на тия разпри. По онова време обществото се интересувало от по-важни събития. Взети били строги мерки срещу кралицата-майка и нейните фаворити. По нареждане на Людовик XIII бил убит царедворецът Кончини, с решение на парламента Мария Медичи била лишена от правата си на регентка. Духовникът на краля, отец Котон, бил освободен от длъжност. Дори Ришельо^[1], по онова време епископ на Люсон и член на държавния съвет, бил интерниран. Тогава хитрият прелат заминал за Авиньон, където се сприятелил с легата на негово светейшество, за да получи възможност да се завърне в Париж. Легатът наистина ходатайствал пред Павел V за възстановяване положението на Ришельо във френския двор, но истинският господар на Франция, херцог Люин, се страхувал от влиянието на честолюбивия люсонски епископ и отхвърлил това предложение.

Тогава Ришельо използвал друго средство. Той изпратил писмо на Мария Медичи, която по негова препоръка напуснала двора и отпътувала за южните провинции, за да разпали там гражданска война. Херцог Люин знаел за влиянието на Ришельо върху кралицата-майка и се видял принуден да влезе в преговори с него. Той му предложил да заеме отново длъжността си член на Държавния съвет и му обещал кардиналска шапка, но при условие, че Ришельо ще убеди Мария Медичи да подпише мирен договор.

Но херцог Люин излъгал Ришельо. Щом договорът бил подписан, той не само че не изпълнил обещанията си, но дори помолил папата „да не взема под внимание ходатайствата на френския посланик относно кардиналската шапка за епископа на Люсон“. Павел V се вслушал в тази молба и по решение на осем кардинали Ришельо не бил повишен в сан. Честолюбивият прелат се заклел да си отмъсти. Той карал кралицата-майка да продължи борбата, а след това съобщил на светия престол, че скъсва завинаги с неговата политика и че ще накара римския двор да съжалява за това.

Неговите заплахи не стреснали много светия отец, той дори не благоволил да отговори на люсонския епископ; вниманието му било съсредоточено изключително върху новия германски император — Фердинанд II^[2], който, за да угоди на папата, започнал да преследва протестантите и подкрепил усърдието си с богати подаръци за светия престол. Повлиян от тия толкова тежки доводи, папата освободил Фердинанд от анатемата, утвърдил възкачването му на престола и възложил на католическите епископи да го помажат за владетел.

Негово светейшество щедро раздавал милости срещу броени пари.