Лео Таксил
Свещеният вертеп (188)

Лицемерна политика

Сикст V, този ловък интригант, играел много странна роля във войната, известна под името война на тримата Хенриховци^[1]. Насъсквайки отделните партии една срещу друга, той не подкрепял Лигата, но в същото време сурово порицавал дръзките прояви на френския крал и анатемосвал Хенрих Наварски. Жестокият и коварен папа мечтаел за поражение и на трите партии и виждал в междуособиците изгода за светия престол.

Същата политика той провеждал и спрямо Елисавета. Уважението, което оказвал на кралицата, било лицемерно, показно и никак не му пречело да помага на испанския посланик и йезуитите в организирането на заговор против английската кралица, в резултат на който окървавената корона би преминала към Мария Стюарт.

Но на „честните“ хора, които действали в името на милосърдния бог, не им провървяло: заговорът бил разкрит, всички участници в него били арестувани и екзекутирани по обвинение в държавна измяна, а Мария Стюарт била обезглавена по заповед на Елисавета.

„Без да прояви ни най-малко вълнение по повод на трагичната смърт на шотландската кралица — пише историкът Лети^[2], — папата изслушал своя посланик и възкликнал: «Завиждам ти, Елисавето, защото си белязана от бога, в нозете ти падна една коронована глава, докато аз проливам кръвта на нечестиви сеньори, тъмни авантюристи и жалки драскачи!» И той незабавно предложил на приятеля си Филип II да се възползва от екзекуцията на Мария Стюарт!“

Испанският крал одобрил замисъла на Сикст, но поставил редица условия, включително и удостояването с кардиналска шапка на англичанина Алан — един изменник, който се продал на Испания. Папата приел условията и изпратил сър Алан като свой легат в Испания, за да накара краля по-бързо да подготви армията за борба срещу Англия.

В едно тайно споразумение папата се задължавал да плати един милион екю, щом испанските войски завладеят макар и само един английски град. Нещо повече, папата обещал да освободи владенията на Филип II от извънредните данъци. Но Филип, който нямал голямо доверие в папата, не започнал военните действия. Той се страхувал, че Ватикана може да го излъже, и настоял за официално отлъчване на британската кралица. Папата побързал да удовлетвори искането на своя достоен съратник и прогласил пред събраните кардинали и чужди посланици следната дълга була:

Ние, Сикст V, световен пастир на Христовото стадо, върховен повелител на земята, виждаме, че народите на Англия и Ирландия днес са затънали в ерес, която заплашва да залее целия християнски свят, тъй като са се подчинили на властта на нечестивата и кървава Елисавета и като нея отказват да признаят властта на римската църква. За да спасим от мъки и страдания заблудените души, в името на спокойствието и единството в християнския свят ние отнемаме короната на еретичната Елисавета, която незаконно претендира за титлата кралица на Британските острови. По внушение на светия дух, в името на общото благо на църквата, потвърждаваме решението, взето от нашите предшественици Пий V и Григорий XIII против новата Иезавел^[3]. Ние я лишаваме от кралска титла, от всички права и привилегии. Освобождаваме всички нейни поданици от клетвата за вярност и им забраняваме да оказват на презряната еретичка каквито и да било услуги. Нека никой не й подаде ръка за помощ! Нека тя бъде самотна и преследвана като обладана от зъл дух! Заклеймявайте и гонете всички нейни привърженици, живи и мъртви, и нека ги съди трибуналът на инквизицията! Ние обещаваме възнаграждение не само във вечния живот, но и на този свят на всички, които изпълняват дълга си пред светата църква. Ние опрощаваме греховете на всички, които грабнат оръжие и тръгнат да се сражават срещу нечестивата Елисавета под водачеството на нашия скъп син Филип II. Британските острови предаваме в пълно владение на монарха като награда за ревностната му служба на светия престол и за проявената любов към благочестивите католици в Нидерландия.

Отлъчването било обнародвано във всички християнски църкви под звъна на камбаните, при светлината на хиляди свещи. В Мадрид, в параклиса на двореца Ескориал^[4], потънал в траур, испанският крал, целият в черно, заобиколен от висшите си чиновници, наредил на нунция да прочете страшната анатема срещу „презряната Елисавета“.