Лео Таксил
Свещеният вертеп (221)

Всеобщо избиване

Тъй като по това време финансите на светия престол се намирали в твърде плачевно състояние, хитрият Григорий насрочил тържествен юбилей, първо, за да попълни хазната си, и второ, за да измери религиозната температура в отделните европейска страни.

Огромният успех на този политико-финансов трик му показал, че работите на католическата църква вървят добре. Германските князе не само не възразявали, срещу търговията с индулгенции, но дори горещо подкрепяли папството. Австрийският император се заел с голям ентусиазъм да изкоренява лутеранството.

„Дори във Франция — свидетелства историкът — авторитетът на папата вече не се оспорвал. Йезуитите отново се заловили за работа, отново започнали да опожаряват протестантски храмове и да преследват с огън и меч хугенотите.“

В Швейцария ученик на йезуитите организирал разбойнически банди за избиване на нещастните калвинисти. Той ги преследвал навсякъде: по върховете на Алпите и в долините. Фанатиците уреждали хайки за излавяне на реформаторите и в Тирол. Градове, села и бедняшки колиби били опожарявани. Пътищата и дивите клисури — всичко било опръскано с кръвта на протестантите.

Реакцията постигнала огромни успехи във всички католически страни. С такъв папа като Григорий XV римският двор можел да не се страхува, че ще пропусне възможността да възстанови своя авторитет.

Негово светейшество организирал конгрегация за пропаганда, която създавала свои мисии във всички краища на света. След това Григорий XV се съюзил с католическите монарси и преди всичко с Фердинанд II, на когото предложил чрез своя нунций Карл Карафа военни субсидии, връчил голям подарък в размер на двеста хиляди екю и обещал райско блаженство. Фердинанд от своя страна пък се задължавал да помогне на папата да унищожи реформаторите.

Подаръкът на милосърдния наместник на Христа бил извънредно съблазнителен: злато, индулгенции, осигурено място на оня свят и на всичко отгоре благословията на светия отец. Кой би могъл да устои на това? Затова австрийският монарх, не се колебал нито секунда и сключил сделката с Григорий XV.

Щом бил подписан пактът — добавя историкът, — цели пълчища доминиканци, августинци, францисканци, кармелити^[1] и йезуити побързали да застанат под знамената на кардинал Карафа и нахлули в Бохемия, разрушавайки лутеранските и калвинистките храмове, за да възстановят там обредите на римската църква — причастието в една-единствена форма, богослужението на латински език, ръсенето със светена вода и тайната изповед. Нещастниците, които настоявали за два вида причастие, били хвърляни в каменни подземия или изпращани на клада, а имотът им се конфискувал в полза на църквата.

Домовете на протестантите били обсаждани. Войниците и монасите избивали до крак населението в селата, опожарявали чифлиците, душали земеделците, изнасилвали девойките, гаврели се с децата и прощавали само на онзи, който казвал, че е католик. Благодарение на тези средства кардинал Карафа скоро могъл да докладва на Григорий, че цяла Бохемия се е подчинила на светия престол.

В Моравия, Австрия, Унгария, Бавария, Саксония, Пфалц и Баден — с една дума, във всички части на Свещената римска империя, католическата реакция се съпровождала с безброй кървави злодеяния.

Естествено, всички тия подвизи се вършели в името на бога, на мира и на милосърдието!