Лео Таксил
Свещеният вертеп (93)

„In vino veritas!“^[1]

Случило се така, че главата на един именит дом попаднал в крайно неприятно положение (с това ние далеч не искаме да кажем, че и простосмъртните не могат да се озоват в подобна ситуация). Това събитие се разиграло през понтификата на Александър II и трябва да отбележим, че достопочтеният първосвещеник, бидейки ловък дипломат, не пропуснал да се възползва от благоприятния случай, за да разпространи папското влияние върху светските работи на западноевропейските държави.

Император Хенрих отдавна се измъчвал от смътни подозрения относно съпругата си. А един прекрасен ден той се убедил, че е рогоносец…

Молиер е произнесъл тази дума и ние ще си позволим да я повторим.

Отначало императорът страдал мълком, с надеждата, че съпругата му Берта, след като задоволи каприза си, отново ще му бъде вярна жена. Но след първия пристъп последвали много други. Изглежда на благородната дама й се усладило и тя за нищо на света не искала да се лиши от удоволствието, което й доставяли дребните любовни радости. В края на краищата работата стигнала до открит скандал! Любовните похождения на императрицата станали публична тайна и нещастният мъж вече не можел да намери между придворните си човек, който да не нарича императрицата „нашето пиленце“. Разбира се, това било много неприятно!

Оскърбеният Хенрих не искал да става за смях и решил да се раздели с лекомислената императрица. Той уведомил архиепископа на Майнц за намерението си. Последният одобрил решението на императора и се обърнал към папата с молба да утвърди развода.

Папският представител в Германия Петър Дамиани, вместо да даде на императора съгласие за развода, от името на папата забранил да се разтрогва бракът с невярната жена и дори отстранил архиепископа, който избързал да даде съгласието си, тъй като „разрешението за развод може да бъде дадено единствено от самия папа“.

На свикания във Франкфурт събор Петър Дамиани произнесъл от името на Александър II следната реч:

Вашето поведение, сеньор, по отношение на целомъдрената ви съпруга Берта е недостойно не само за един върховен властелин, но и за един християнин. Човешките и църковните закони ви осъждат! Пазете се да не ги нарушите! Рим разполага с оръжие, което ще ви лиши от императорската власт. Заповядвам ви да се подчините на висшата повеля на първосвещеника, в противен случай ще ни принудите да приложим срещу вас църковните канони с цялата им строгост и да ви отнемем императорската корона, за която вече се показахте недостоен, като потъпкахте религията…

В отговор на тази реч, приветствана възторжено от епископите, клетият император смирено заявил: „Ще понеса позора си и ще се покоря на повелята на светия отец за назидание на моите народи!“

Твърде поучителен факт! Църквата издига дори прелюбодеянието в ранг на национална институция! Измамени от жените си християни! Носете смирено титлата рогоносец в името на спасителя: такава е волята на папата, наместника на Христос!

Не говори ли горният инцидент за това, че Александър II много изкусно е плетял интригите си както срещу аристокрацията, така и срещу крал Хенрих?

Естествено, с поведението си униженият Хенрих доказал колко зле се ориентира в работите и традициите на римската курия. Той можел да намери по-благоприятен за себе си изход, отколкото да търпи похожденията на своята лекомислена съпруга Берта, и да избегне гаврите на папата. Просто би трябвало да повика при себе си Петър Дамиани и да му каже: „Утре, когато дойдете в двореца, моят ковчежник ще ви брои известна сума в злато, която ви моля да предадете заедно с най-дълбоката си благодарност на негово преосвещенство.“

И всички щяха да бъдат доволни.

Епископ Херман Бамбергски^[2], който бил отлъчен от папата за търговия с длъжности и за кръвосмешение, излязъл по-досетлив и по-ловък. Той продължил да изпълнява епископските си функции въпреки папската анатема. Когато бил уведомен за тази проява на открито неподчинение и бунт, Александър изпратил до епископите Анон и Зигфрид нареждане да се явят в Рим заедно с непокорния Херман, за да бъде анатемосан виновният повторно в присъствието на целия събор. Прелатите се подчинили. Но предвидливият Херман Бамбергски тръгнал за Рим със сума, която отговаряла на неговото сиятелно достойнство. Александър веднага превърнал гнева си в милост и не само му върнал сана, но и го удостоил с всички привилегии, свързани с архиепископската катедра.

Немският монах Ламперт Херсфелдски^[3], автор на хроники за XI век (между другото, рядко безпристрастни), разказва за тази история следното: „Светият отец поканил тримата прелати — Херман, Анон и Зигфрид — на тържествен пир. Към края на пиршеството, когато винените пари предразположили папата към откровеност, той си признал, че според него симонията не е чак толкова голямо престъпление; той лишавал от сан служителите от църквата, които са разобличени в симония и прелюбодейство само за да им продаде опрощение на греховете. При това папата подчертал, че се отнася с уважение към свещенослужителите, които, след като са станали свещеници, не са се превърнали на камък и без да се отказват от радостите на любовта, умеят да увеличават богатството си.“

Сентенцията „In vino veritas!“ рядко е намирала по-нагледно потвърждение.