Лео Таксил
Свещеният вертеп (58)

Махай се от мястото ми

Скоро след като Бенедикт VI^[1] сменил на светия престол Йоан XIII, мъжественият римски гражданин Кресченциус призовал народа на въстание, за да освободи отечеството си от игото на папите и кралете.

Кресченциус мечтаел да възроди древната Римска република, но плановете му предварително били обречени на провал. Църковното владичество, което хвърлило народа в невежество, потискало всяка смела мисъл и дори най-незначителното отклонение от църковните канони. Така че било невъзможно да се осъществи благородната идея на Кресченциус.

За да призоват народа на оръжие, трябвало предварително да го освободят от клетвата му към Бенедикт VI. Кресченциус и останалите ръководители на движението предложили да убият папата. Бенедикт, който бил същият изрод като най-лошите си предшественици, бил удушен в своя дворец.

Безспорно този акт е бил продиктуван от самата справедливост. Но в същото време пламенният патриот ентусиаст Кресченциус се колебаел да издаде заповедта за убийството, макар искрено да вярвал, че от тази стъпка зависи победата на въстанието. Един свещеник, на име Франкон, побързал да даде зловещото нареждане, но далеч не в името на народната победа: този злодеец мечтаел да заеме мястото на Бенедикт. Над площада още ехтял тропотът на прикладите, когато маниакът Франкон се втурнал в Латеранския дворец и нахлупил тиарата на главата си.

Наглостта му донесла успех: народът го посрещнал с ликуване и той бил провъзгласен за папа Бонифаций VII^[2].

Новият първосвещеник, син на дякон и куртизанка, наследил от тях долните инстинкти, ознаменувал живота си с най-противни престъпления.

Наистина, той почти не могъл да се възползва от плодовете на първото си злодеяние. Представителите на една могъща феодална групировка, графовете Тосканели, му обявили война на живот и смърт, а знаменитите магнати не се спирали пред нищо, когато преследвали някаква цел.

Бонифаций бил съвсем изтощен от борбата срещу многобройните си противници. Понеже непрекъснато се опасявал от клопка, от удар с нож в гърба или от отрова, той решил да избяга от Рим. Естествено, преди всичко се погрижил да не тръгне с празни ръце. След като ограбил черквата „Св. Петър“ и си осигурил по този начин разкошен и безгрижен живот, Бонифаций тайно се качил на един кораб и отпътувал за Константинопол^[3].

Откраднатите съкровища — дароносици, разпятия, свещници, съсъди и други черковни утвари — трябвало да се обърнат в пари. Бонифаций би могъл да пласира своята стока чрез прекупвачи, но долният мошеник съобразил, че е много по-изгодно сам да се заеме с търговия и скоро го видели по улиците на Константинопол да продава безсрамно свещените предмети.

На Изток той се задържал няколко месеца, които прекарал в непрекъснати оргии със своите фаворитки и фаворити; а когато „приходите“ му секнали, той се завърнал в Италия. Скоро ще го видим отново на папския престол, който ще завоюва, като убие съперника си Бенедикт VII. Дори свикналият с всякакви ужаси Рим ще изтръпне пред злодеянията на Бонифаций VII.