Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- — Добавяне
Приемникът на Григорий XIII
Както съобщава летописецът, Феличе Перети бил роден в семейството на беден лозар. Когато стражите безмилостно убили баща му за някакво дребно бракониерство, момчето станало ратай на един съсед. Една вечер францисканският монах Салери се заблудил и срещнал младото свинарче. Момчето извело монаха на пътя и докато стигнат дотам, му разказало за тъжната съдба на своето семейство. Затрогнат от участта на момчето, Салери го прибрал в манастира. Младият послушник станал ученик на един монах-богослов. Извънредно развит за възрастта си, Феличе веднага проявил редки способности и огромна прилежност в учението. Той бил страшно избухлив, макар че бързо му минавало, и затова другарите му го нарекли „кибритлията“.
Други недостатъци младият Феличе нямал.
На двадесет и шест години той получил титлата доктор по богословие и професорска катедра. След осем години се отличил като проповедник и кариерата на монаха Перети, бивш свинар, се променила. В проповедите си той разпалено призовавал да се разобличават еретиците, с което привлякъл вниманието на йезуитите. Назначен бил за инквизитор във Венеция. Неумолимият му характер и жестоките мерки, провеждани от него в страната по нареждане на Пий V, който по онова време бил инспектор на трибунала на светата инквизиция, предизвикали широко възмущение и Перети бил принуден да избяга, за да се спаси от народния гняв.
Разказват, че когато неговите колеги го упреквали за това, той отговорил: „Бях се заклел да стана папа в Рим и не можех да си позволя да ме обесят или убият във Венеция.“ Лукавият монах, бъдещият Сикст V[1] — не изявил желание да стане мъченик.
Благодарение на покровителството на гнусния Пий V Перети започнал да се изкачва бързо по йерархичната стълба: той станал магистър на францисканския орден, след това епископ и на края кардинал. Още преди да получи пурпурната мантия и кардиналската шапка, Перети бил предан съратник на светия отец, точно копие на своя могъщ и кръвожаден патрон. Но след като влязъл в редиците на бандата на свещената колегия, той изглежда сметнал, че е получил от папата всичко възможно, и рязко променил поведението си: вълкът влязъл в агнешка кожа.